Снимка: iStock

Японската централна банка остави основния лихвен процент на равнище от 0,75 процента след двудневно заседание, но решението бе взето при най-сериозното разминаване в управителния съвет от години. Гласуването шест срещу три ясно показва, че вътрешният натиск за повишаване на лихвите се засилва.

Начело на институцията стои Кадзуо Уеда, който след заседанието даде предпазлив, но показателен сигнал. По думите му увеличение на лихвите е възможно, ако икономиката избегне рязко забавяне. Тази формулировка подсказва, че ръководството вече подготвя пазарите за следваща стъпка.

Реакцията на валутните пазари бе незабавна. Японската йена първоначално поскъпна, но впоследствие отстъпи и се задържа около равнища, близки до тези, при които преди две години се наложи намеса от страна на властите. Това движение показва колко чувствителна остава валутата към очакванията за паричната политика.

Сериозна промяна се наблюдава в оценката за инфлацията. Централната банка повиши прогнозата си за основното поскъпване на стоките и услугите до 2,8 процента за текущата финансова година. Това равнище надвишава целта на институцията и поставя въпроса дали настоящата политика на ниски лихви може да бъде запазена още дълго.

В същото време перспективите за икономически растеж бяха понижени до 0,5 процента. Така се оформя сложна комбинация – ускоряване на инфлацията при отслабване на икономическата активност. Този баланс затруднява вземането на решения и изисква внимателен подход.

Външните фактори също оказват силно влияние. Напрежението в Близкия изток и несигурността около енергийните доставки принуждават японските власти да действат предпазливо. Конфликтът, воден от администрацията на Доналд Тръмп срещу Иран, вече се отразява върху цените на горивата и върху глобалните пазари.

Именно тази несигурност е сред причините ръководството да не пристъпи към незабавно повишение на лихвите. Само преди седмици подобен ход се смяташе за напълно вероятен, но променената международна обстановка доведе до отлагане на решението.

Въпреки това вниманието постепенно се насочва към следващото заседание. Все повече анализатори и участници на пазарите очакват, че именно през юни може да бъде направена първата крачка към по-високи лихвени равнища.

Вътрешнополитическата обстановка допълнително усложнява ситуацията. Правителството на премиера Санае Такаичи продължава да подкрепя мерки за стимулиране на икономиката, което поставя централната банка в деликатна позиция. Различията между икономическата и паричната политика могат да се задълбочат при бъдещи решения.

Забелязва се и промяна в официалния език на институцията. Вместо да обвързва бъдещи действия единствено с подобрение на икономиката, ръководството вече говори за реакция спрямо общото развитие. Това дава по-голяма гъвкавост и позволява повишение на лихвите дори при умерен растеж.

Япония остава сред водещите икономики с най-ниски лихвени равнища. Тази разлика спрямо други големи икономики отслабва националната валута и увеличава цената на вноса, което допринася за инфлационния натиск.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.