Снимка: iStock

В продължение на седем седмици Китай и Индия успяваха да смекчат удара от конфликта чрез алтернативни доставки – включително двустранни споразумения с Иран и покупки на вече натоварени танкери с руски и ирански суров петрол. Този буфер обаче бързо се изчерпва, докато трафикът през Ормузки проток остава практически блокиран.

Най-уязвима се оказва Индия – третият по големина вносител на петрол в света. Страната разчита в значителна степен на доставки от Персийския залив както за суров петрол, така и за втечнен газ за битови нужди. Недостигът вече е осезаем, а цените започват да се покачват. Макар рафинериите да разполагат със запаси за около месец напред, количествата на петрол „в движение“ рязко намаляват.

Плаващите запаси от руски петрол – ключов алтернативен източник за Индия – са спаднали драматично от около 20 милиона барела в средата на февруари до под 5 милиона в момента, според пазарни оценки. Това ограничава възможностите за бърза реакция и увеличава зависимостта от по-скъпи доставки.

Ситуацията допълнително се усложни след атаки срещу индийски танкери в Ормуз, което накара правителството в Ню Делхи да отложи изпращането на нови кораби в региона. Паралелно с това временните облекчения за внос на ирански петрол изтекоха, което практически изважда този източник от уравнението.

Резултатът е нарастващ натиск върху вътрешния пазар. Очаква се първо широко увеличение на цените на дизела в Индия от четири години насам – ход, който ще засили инфлацията и ще натежи върху икономическата активност.

Китай е в относително по-добра позиция благодарение на значителните си стратегически резерви – над 1 милиард барела – и по-голямата си пазарна тежест като най-голям потребител на енергия в света. Въпреки това, дори Пекин започва да усеща ефекта от ограниченията в доставките и покачващите се цени.

Държавните рафинерии вече намаляват преработката, а частните т.нар. „teapot“ рафинерии, които формират до една пета от капацитета на страната, са под силен натиск от комбинацията от по-скъп суров петрол и ограничен достъп до доставки. Санкционният режим и американската блокада допълнително усложняват достъпа до ирански барели.

На глобално ниво ефектът е значителен. Според оценки на Международна агенция по енергетика, без нормалния поток през Ормуз, световното предлагане на петрол е намаляло с около 10% само за последния месец – шок, който променя баланса на пазара.

Допълнително напрежение идва от ценовата динамика. Руският и иранският петрол, който традиционно се търгуваше с отстъпка, вече се продава на премия, тъй като купувачите отчаяно търсят заместители на близкоизточните доставки. Това обръщане на ценовата структура е ясен сигнал за екстремно стегнат пазар.

По-малките азиатски икономики са най-застрашени да бъдат изтласкани от пазара, докато големите играчи като Китай пренасочват наличните ресурси към вътрешните си нужди. Това създава вторичен ефект на недостиг в региона.

Временното „заобикаляне“ на кризата вече не работи. Азия навлиза във фаза, в която реалният недостиг започва да се материализира, а алтернативите бързо се изчерпват.

За пазарите това означава едно – рискът от нов скок в цените на петрола остава висок. Ако блокадата в Ормуз се запази и доставките продължат да се свиват, глобалната икономика ще бъде изправена пред нов инфлационен импулс, който може да се окаже далеч по-устойчив от очакваното.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.