Снимка: iStock

Когато социалната работничка Таша Козак помага на семейство с три деца да излезе от живота в автомобил и да стигне до стабилно жилище, това не е просто изпълнение на служебна задача. Това е онзи тип работа, в която професията има лице, глас, търпение и човешко присъствие. Децата започват да се справят по-добре в училище, майката постепенно възвръща ритъма си, а животът на едно семейство бавно се изважда от разпад. Именно тези моменти, казва тя, правят социалната работа смислена. И именно след такива дни Козак влиза в платформата на Mercor, за да помага на изкуствен интелект да се научи да върши част от същата тази работа.

Това е една от най-силните сцени в историята на Mercor, защото събира в едно обещанието и парадокса на новата индустрия. Компанията набира висококвалифицирани специалисти от най-различни области и ги включва в краткосрочни или почасови проекти, чрез които те обучават модели на изкуствен интелект да се справят с професионални задачи. Лекари учат системите да тълкуват лабораторни изследвания. Юристи ги обучават да редактират договори. Писатели оценяват стил, структура и език. Социални работници изграждат казуси и проверяват как машината разсъждава в чувствителни ситуации. Човешката преценка бавно се разпада на отделни операции и се превръща в учебен материал.

Mercor продава тази дейност като следващата голяма фаза в икономическото приложение на изкуствения интелект. Логиката е проста: интернет даде на големите модели огромен масив от общи знания, но за да станат действително полезни в реалната професионална среда, те трябва да бъдат обучени не просто върху текстове, а върху самата практика на труда. С други думи, някой трябва да покаже на машината как се мисли като лекар, как се преценява като анализатор, как се формулира като адвокат, как се общува като социален работник. Този „някой“ са хората в платформата на Mercor.

Икономическият модел е повече от привлекателен за мнозина. Козак печели за 20 часа седмично в Mercor почти толкова, колкото за 40 часа в реалната си работа с деца и семейства. Други специалисти, особено онези, които са недооценени или непълно заети в собствените си професии, виждат в платформата възможност да запълнят финансови празнини. Писатели след стачките в Холивуд, учени с несигурни перспективи, лекари, които искат допълнителен доход, хора с дипломи и умения, но без устойчиво място на пазара - всички те намират в Mercor не идеология, а пари. И в това няма нищо загадъчно. На фона на нарастваща тревожност за работните места и усещането, че белият труд вече не е защитен, платформата изглежда като авариен изход.

Именно тук започва тревожната част. Хората не просто използват Mercor, за да изкарат допълнителни средства. Те участват в процес, който може да направи собствените им професии по-малко търсени, по-дробими и по-лесни за автоматизация. Това не е само технологична промяна. Това е форма на икономическо пренареждане, при която професионалната експертиза се превръща в данни, а данните — в заместител на човешкия труд. Компанията на практика строи мост между висококвалифицираната работа и нейното машинно възпроизвеждане.

Тази амбиция е възнаградена щедро от капитала. За три години Mercor е привлякла близо половин милиард долара рисково финансиране, а последният кръг е оценил компанията на 10 милиарда долара. Зад нея стоят влиятелни имена от Силициевата долина и финансовия свят. Самата фирма твърди, че е печеливша още от началото, че изплаща над 2 милиона долара дневно на изпълнители и че разполага с около 300 служители на пълен работен ден. Основателите ѝ са трима млади мъже в ранните си двайсет години, напуснали университет, преди да натрупат класически професионален опит. Именно това е една от най-символичните подробности в цялата история: компания, която иска да пренапише бъдещето на професионалния труд, е създадена от хора, които самите никога не са минали през зрелите форми на този труд.

В Силициевата долина това не се възприема като слабост. Напротив, за част от инвеститорите липсата на „корупция от традиционния начин на мислене“ е почти предимство. Това също казва много за момента, в който живеем. Стойността вече не се измерва непременно през преживяна професионална практика, а през способността да си представиш как тази практика може да бъде разбита, мащабирана и превърната в продукт. От тази гледна точка Mercor не е просто платформа. Тя е идеология за труда — убеждението, че работата не е цялостна професионална роля, а сбор от отделни задачи, които могат да бъдат разпределени, измерени, оценени и в крайна сметка автоматизирани.

Разбира се, красивата картина се пропуква, когато се чуят гласовете на част от самите изпълнители. Онлайн форумите, съдебните жалби и медийните разкази описват проекти, които са хаотични, непредвидими и слабо комуникирани. Има оплаквания за рязко спиране на работа, за промяна в условията, за ниско заплащане при определени задачи и за силен контрол върху продуктивността. В някои случаи възнаграждението не е на час, а на задача, което превръща „високото заплащане“ в по-сложна сметка, особено ако реалното време за изпълнение се окаже значително по-дълго от предварително заложеното. Компанията оспорва част от тези критики и твърди, че има и злоупотреби от страна на изпълнители. Но самото наличие на толкова много спорове показва, че зад блясъка на оценката стои пазар, който още се държи като сурова дигитална борса за парчета труд.

Още по-сериозен удар върху репутацията на компанията дойде след пробив в сигурността, който постави под въпрос защитата на чувствителни данни. Съобщенията за изтичане на голям обем информация и последвалото замразяване на проекти от страна на Meta отвориха въпрос, който за Mercor е екзистенциален: как платформа, чиято стойност зависи от доверието на големи клиенти и от работата с професионална информация, ще докаже, че може да пази именно това доверие. Последвалите съдебни дела само задълбочиха съмнението.

Но дори всички оперативни проблеми да бъдат изчистени, остава по-големият въпрос: наистина ли машините вече са толкова близо до замяната на белия труд, колкото твърди новата индустрия? Mercor изгражда собствена система за оценка на професионалните възможности на моделите, опитвайки се да покаже не дали един модел може да издържи изпит, а дали може да върши реална работа. И резултатът засега е по-сложен от рекламния разказ. Най-добрите модели напредват бързо, но все още се затрудняват с комплексни задачи от реалния свят. Те могат да бъдат полезни, но не и надеждни като самостоятелни професионалисти.

Това е съществено. Защото между това да впечатлиш с демонстрация и това да носиш реална отговорност има огромна разлика. Един модел може да помогне при анализ, да ускори документация, да подреди информация, да генерира проект на текст или предложение. Но професиите, към които Mercor е насочена, не се изчерпват с това. В медицината има допир, интуиция, контекст и риск. В социалната работа има доверие, травма, културна чувствителност и морална отговорност. В правото има нюанс, последици и интерпретация. Именно там машината все още не е еквивалент на човека, а инструмент, който работи най-добре под надзор.

И все пак инвеститорският свят не чака завършена зрялост на технологията, за да заложи на нея. Пазарите вече възнаграждават компании, които представят съкращения и ефективност като плод на изкуствен интелект. Това е тревожният сигнал в цялата история. За капиталовия пазар въпросът не е дали трудът се обогатява, а дали разходите се свиват и производителността расте. Точно затова визията на Mercor е толкова привлекателна за инвеститорите: тя обещава не просто по-добър софтуер, а преструктуриране на огромни сегменти.

Основателите на компанията говорят за нови категории работа, които ще се появят в резултат на тази трансформация. Според тях значителна част от бъдещия човешки труд ще се състои в обучаване, насочване и контролиране на агенти с изкуствен интелект. Това може да се окаже вярно за част от пазара. Но дори да е вярно, въпросът остава отворен: колко от днешните професионалисти ще се прехвърлят успешно в тази нова роля, колко ще запазят доходите и статута си, и колко просто ще се окажат междинно поколение - достатъчно квалифицирано, за да обучи системата, но недостатъчно защитено, за да устои на последиците.

Mercor затова не е просто история за успешен стартъп. Тя е концентриран образ на новата икономика на знанието, в която експертността вече не е само личен капитал, а ресурс за извличане, стандартизиране и препродажба. Компанията предлага доход, гъвкавост и участие в бъдещето. Но същевременно ускорява свят, в който професионалната идентичност може да бъде раздробена до функции, а функциите -предадени на модел.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.