Снимка: iStock

Политическото напрежение във Вашингтон навлиза в нова фаза, в която сблъсъкът между изпълнителната власт и Федералния резерв придобива все по-ясни очертания на институционална криза. Доналд Тръмп заяви в телевизионно интервю, че ще уволни Джером Пауъл като председател на централната банка на Съединените щати, ако той не се оттегли от поста в рамките на очаквания срок. Изказването не е просто емоционална реакция, а част от по-широк натиск върху ръководството на най-важната финансова институция в страната.

Мандатът на Джером Пауъл като председател на Федералния резерв изтича през май, но неговото участие в Управителния съвет продължава до 2028 година. Именно този детайл се превръща в основа на конфликта. Пауъл вече заяви, че ако нов председател не бъде утвърден навреме от Сената на Съединените щати, той може да остане временно начело като изпълняващ длъжността. Подобен механизъм не е безпрецедентен и е използван в миналото при вакантен ръководен пост.

За Доналд Тръмп този сценарий изглежда неприемлив. Президентът даде да се разбере, че е отлагал решението си да отстрани Пауъл, но няма да се колебае да го направи, ако настоящият председател не се оттегли „навреме“. В думите му се усеща стремеж не просто да се ускори процесът по смяна на ръководството, а да се елиминира всяка възможност за временен контрол от страна на Пауъл след изтичането на мандата му.

Така въпросът излиза извън рамките на личен конфликт и се превръща в изпитание за независимостта на Федералния резерв. По замисъл централната банка на Съединените щати трябва да бъде защитена от пряка политическа намеса, за да може да взема решения в интерес на икономическата стабилност, а не под натиска на текущи политически цели. Заплахата за уволнение на нейния председател поставя под съмнение именно тази основа.

Ситуацията се усложнява допълнително от разследването, което Министерството на правосъдието на Съединените щати води срещу Джером Пауъл във връзка с проект за обновяване на сграда. Доналд Тръмп ясно заяви, че няма намерение това разследване да бъде прекратено. Напротив, той настоя, че трябва да се установи дали става дума за некомпетентност, корупция или комбинация от двете. По този начин политическият натиск се комбинира с правен инструмент, което допълнително изостря напрежението около ръководството на Федералния резерв.

Паралелно с това тече и процедурата по избор на нов председател. Кевин Уорш е сочен като фаворит на администрацията, а министърът на финансите Скот Бесънт изрази увереност, че Сенатът ще одобри кандидатурата му навреме. Очакванията са, че така ще се избегне преходен период, в който Пауъл да остане временно начело.

Тази перспектива обаче не е гарантирана. Сенаторът Том Тилис, ключова фигура в банковата комисия, заяви, че ще блокира утвърждаването на Уорш, докато не приключи разследването срещу Пауъл. Според него самото разследване представлява заплаха за независимостта на централната банка. Така Сенатът се превръща в арена на сблъсък не само за конкретна кандидатура, но и за принципа на институционална автономия.

В резултат се оформя сложна конфигурация. От едната страна стои президентът, който настоява за бърза смяна на ръководството и демонстрира готовност да използва всички налични инструменти. От другата страна е председателят на Федералния резерв, който не възнамерява да напусне Управителния съвет преди изтичането на мандата си и докато разследването не приключи. Между тях е Сенатът на Съединените щати, който може да наклони везните във всяка посока.

Правният аспект на конфликта остава неясен. Не е категорично установено дали президентът има правомощие да отстрани председателя на централната банка в ситуация, при която той изпълнява временно функциите си след изтичане на мандата. Подобна неяснота почти неизбежно води до съдебен спор, който може да достигне до най-висшите инстанции.

Допълнително напрежение създава и фактът, че администрацията на Тръмп вече се опита да отстрани и друг член на Управителния съвет – Лиза Кук, като казусът достигна до Върховния съд на Съединените щати. Това показва, че натискът върху Федералния резерв не е изолиран случай, а част от по-широка стратегия.

Симптоматично за ескалацията е и неуспешното посещение на федерални прокурори в сградата на централната банка във Вашингтон, където им е бил отказан достъп. Този детайл подсилва усещането за институционален сблъсък, който вече надхвърля рамките на обичайните административни процедури.

В основата на всичко стои въпросът за доверието. Финансовите пазари и международните партньори разчитат на стабилността и предсказуемостта на Федералния резерв. Когато тази институция се превърне в обект на политически натиск и правни спорове, ефектът се усеща далеч извън границите на Съединените щати.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.