Снимка: iStock

Контекстът около скъпия петрол в момента изглежда ясен на повърхността – по-високи цени на бензина, натиск върху потребителите, риск за икономиката. Но реалният механизъм, който започва да се активира, е по-дълбок и по-опасен. Историята не е цената на горивото. Историята е как пазарите започват да влияят на поведението на потребителите по-силно от самите разходи за енергия.

След началото на конфликта с Иран, цената на Brent се покачва от около $70 до $104 за барел – ръст от над 45% в рамките на месец. В същото време S&P 500 губи над 5%. Това съвпадение не е случайно. То маркира преход от инфлационен шок към поведенчески ефект върху икономиката.

Ключовият механизъм тук е така нареченият „wealth effect“. В САЩ акциите представляват над 25% от общото богатство на домакинствата. Това означава, че спад от 5%–10% на пазара не е просто финансова корекция – това е директен удар върху усещането за благосъстояние. Данните показват, че всеки спад от $1 в богатството води до около 14 цента по-ниски разходи. В икономика, в която потреблението формира близо две трети от БВП, този ефект е системен.

Макро рамката тук се променя. Традиционно се приема, че скъпият петрол вреди на икономиката чрез директния си ефект върху разходите. Но в настоящия цикъл индиректният ефект може да се окаже по-силен. Когато акциите падат, а новините са доминирани от война, инфлация и несигурност, потребителите не просто плащат повече – те започват да се държат различно. Те ограничават разходите си предварително.

Това се засилва от така наречения „CNN ефект“ – постоянният поток от негативни новини, който влияе върху психологията. Потребителите не реагират само на реални разходи, а на очаквания. И когато тези очаквания се влошават, поведението се променя преди икономическите данни да го покажат.

В САЩ този механизъм е особено силен поради структурата на богатството. Най-горните 10% от домакинствата генерират около 50% от потреблението. Същата тази група държи и най-голям дял от акциите. Това означава, че спадът на пазара има концентриран ефект върху най-важния двигател на икономиката.

Именно тук се появява разликата с Европа.

Европейската икономика е по-малко зависима от капиталовите пазари и повече от доходи и спестявания. Делът на акциите в богатството на домакинствата е значително по-нисък. Това означава, че „wealth effect“ е по-слаб. Спадът на борсите в Европа не води до същата степен на поведенческа реакция.

Но това не означава, че Европа е по-защитена. Напротив – каналът на въздействие е различен, но по-директен.

Докато в САЩ ефектът идва чрез пазарите, в Европа той идва чрез реалната икономика. Като нетен вносител на енергия, Европа усеща шока директно. По-високият петрол означава по-високи производствени разходи, по-висока инфлация и по-слаб индустриален изход. Това удря предприятията, а оттам и заетостта и доходите.

Така се оформят два различни модела на натиск.

В САЩ рискът е поведенчески – спадът на активите води до спад в потреблението. В Европа рискът е структурен – по-високите разходи водят до по-слаб растеж.

Това разделение има ключово значение за пазарите. Американската икономика може да се забави рязко, ако потребителят се отдръпне, но има по-голяма гъвкавост чрез вътрешно производство на енергия. Европа, от друга страна, няма този буфер. Тя не може да компенсира енергийния шок, което означава, че ефектът върху индустрията е по-дълготраен.

Финансовите пазари започват да отразяват именно тази асиметрия. В САЩ спадът на акциите вече играе ролята на механизъм за охлаждане на икономиката. В Европа натискът идва от маржовете и конкурентоспособността. Това означава, че дори при стабилизиране на пазарите, икономическият ефект може да се задържи по-дълго.

Исторически подобни разминавания се появяват в периоди на енергиен стрес. В началото на 2000-те и през 2008 г. САЩ реагират по-силно чрез финансовите пазари, докато Европа страда чрез реалната икономика. Днес моделът се повтаря, но с една разлика – скоростта. Пазарите реагират почти моментално, докато икономиката следва със закъснение.

Основната теза се свежда до едно просто, но силно наблюдение. Пазарите вече не са просто отражение на икономиката. Те са част от нея.

Когато акциите падат, това не е само сигнал. Това е механизъм, който променя поведението на потребителите, инвестициите и очакванията. В САЩ този механизъм е водещ. В Европа той е вторичен, но заменен от по-силен енергиен канал.

И когато тези два ефекта се развиват паралелно – поведенчески в САЩ и структурен в Европа – глобалната икономика влиза в режим, в който рискът не идва от един фактор, а от тяхното взаимодействие, защото именно там се натрупва натискът, който пазарът започва да усеща преди реалните данни да го потвърдят.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.