Снимка: iStock

Контекстът около изкуствения интелект в момента изглежда парадоксален: докато пазарите са под натиск от енергийния шок, по-високите лихви и геополитическата несигурност, структурната AI трансформация не само не се забавя, а ускорява. Именно този разрив между краткосрочния страх и дългосрочната реалност стои в основата на тезата на Патрик Кели – че инвеститорите продължават да подценяват мащаба и скоростта на AI революцията.

Фактите в момента са ясни. Въпреки че широкият пазар се понижава, с индексите в САЩ надолу с около 5%–8% от началото на годината, и дори топ фондове като Alger Focus Equity губят над 9%, технологичният цикъл не се обръща. Той се пренарежда. Историята тук не е спадът на технологичните акции, а преразпределението вътре в самия сектор.

Кели поставя акцент върху нещо, което пазарът все още не е напълно осмислил – преминаването към т.нар. „agentic AI“. Това е качествен скок, при който разработчиците вече не използват AI като инструмент, а като екип. Един програмист управлява множество AI агенти, които пишат код паралелно. Това не е просто оптимизация. Това е промяна в самия процес на създаване на софтуер.

Макро рамката подсказва защо този момент е толкова важен. В среда на по-високи лихви и ограничена ликвидност, пазарът започва да наказва дългосрочните обещания и да изисква ефективност. AI, в този контекст, не е просто иновация – той се превръща в инструмент за производителност. Това означава, че компаниите, които могат да използват AI за намаляване на разходите и ускоряване на разработката, печелят двойно – както от растеж, така и от маржове.

Психологическият елемент обаче остава изместен. Инвеститорите гледат към това къде е AI днес, а не към това какво ще означава той след няколко години. Именно тук се появява подценяването. Пазарът реагира на текущите рискове – петрол над $100, доходности около 4%, инфлационен натиск – но игнорира факта, че технологичните цикли не се синхронизират с макро цикъла. Те го променят.

Исторически аналогията е ясна. В началото на интернет ерата пазарът също преминава през период на волатилност и недоверие, преди реалната експлозия на продуктивност да стане очевидна. Разликата днес е скоростта. AI не се внедрява постепенно – той се интегрира експоненциално.

Най-интересният елемент в анализа на Кели е преместването на фокуса от софтуера към инфраструктурата. Докато традиционните софтуерни модели са под натиск – не само от макро средата, но и от риска AI да автоматизира част от тяхната стойност – хардуерът и инфраструктурата се превръщат в новия „скрит победител“. Компании като Western Digital печелят от прост, но мощен тренд: експлозията на данни.

AI не просто използва данни. Той увеличава тяхната стойност. Това води до структурно нарастване на нуждата от съхранение, обработка и трансфер. Фактът, че около 90% от приходите на Western Digital вече идват от cloud клиенти, е показателен. Това не е циклично търсене. Това е инфраструктурна зависимост.

Друг слой се появява при компании като Nebius, които се позиционират като AI cloud играчи. Тук вече говорим за нов клас участници – не просто доставчици на услуги, а потенциални хиперскейлъри в новия AI цикъл. Това напомня ранните дни на Amazon Web Services, когато инфраструктурата се превърна в гръбнака на интернет икономиката.

В същото време, рискът не изчезва. Той се променя. Кели ясно признава, че ще има повече губещи, отколкото победители. Това е ключов детайл. В предходния цикъл софтуерът беше почти универсален победител. Днес AI създава селекция. Компании, които не се адаптират, не просто изостават – те стават излишни.

Европейският контекст добавя допълнителна сложност. Европа традиционно изостава в технологичните платформи, но има силни позиции в индустриалния софтуер, автоматизацията и инженерните решения. В свят, в който AI се интегрира в производството, логистиката и инфраструктурата, именно тези сегменти могат да се окажат по-устойчиви. Компании, свързани с индустриален софтуер и симулации, могат да използват AI като допълнение, а не като заплаха.

Но Европа има и слабост – липсата на мащабни технологични екосистеми и зависимостта от външна инфраструктура. Това означава, че голяма част от стойността на AI може да се концентрира извън континента, докато Европа остава потребител, а не създател на платформите.

Макро средата също не е неутрална. По-високите лихви и енергийният натиск ограничават инвестициите, особено в региони с по-слаб растеж. Това означава, че внедряването на AI в Европа може да бъде по-бавно, но и по-фокусирано върху ефективността, а не върху експеримента.

Именно тук се оформя основната теза. Историята не е, че AI е подценен като технология. Историята е, че пазарът подценява къде ще се появи стойността. Тя не е равномерно разпределена. Тя се концентрира в инфраструктурата, в производителността и в компаниите, които могат да превърнат AI от инструмент в процес.

Пазарите в момента са фиксирани върху краткосрочните рискове – петрол, инфлация, война, лихви. Но технологичният цикъл се развива паралелно. И когато двете линии се пресекат – когато макро средата се стабилизира, а AI вече е интегриран – преоценката може да бъде рязка.

Посоката е ясна, моментът – не. Това, което се променя, не е само технологията, а самият начин, по който икономиката създава стойност, а пазарът все още се опитва да я измери със стари модели.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.