Снимка: iStock

Алуминият е на път да запише най-голямото си месечно поскъпване от април 2024 г., след като войната в Близкия изток наруши доставките, засили несигурността около производствените мощности в Персийския залив и извади на преден план риска от дълбок дефицит през следващите тримесечия. На Лондонската борса за метали тримесечният контракт се изкачва към прага от 3500 долара за тон, а само за март ръстът достига около 10%. Така алуминият не просто се отделя от останалите основни метали, а се превръща в най-ясния пазарен индикатор за това колко чувствителни остават суровинните вериги към геополитически сътресения.

Движението нагоре не е плод единствено на спекулативна реакция. Пазарът реагира на конкретен риск в регион, който има далеч по-голямо значение за глобалния алуминиев баланс, отколкото често се допуска в ежедневния новинарски поток. Около една десета от световното производство на алуминий е съсредоточено в Персийския залив. Това е огромен дял за пазар, който по принцип работи при сравнително тесни маржове между излишък и недостиг. Когато подобна концентрация бъде засегната едновременно от военни удари и от блокирани морски маршрути, ценовата реакция става почти неизбежна.

Именно Ормузкият проток се оказва решаващият възел в тази нова фаза на кризата. След затварянето му износът от региона започна рязко да се задъхва, а това автоматично прехвърли напрежението върху купувачите в Азия, Европа и други ключови потребителски зони. За разлика от някои други метали, при които шокът идва основно през по-високата цена на енергията и по-слабите очаквания за икономическа активност, при алуминия ударът е едновременно логистичен, производствен и психологически. Точно тази комбинация обяснява защо той поскъпва, докато останалите базови метали се движат по-колебливо или надолу.

Допълнителен катализатор за ръста станаха и ударите с дронове и ракети по мощности на Aluminium Bahrain BSC и Emirates Global Aluminium PJSC. И двете компании все още не са дали пълна яснота за мащаба на пораженията, а липсата на точни данни по правило усилва нервността на пазара. Когато инвеститорите и индустриалните потребители не могат да преценят дали става дума за временно прекъсване или за дългосрочна загуба на капацитет, те започват да калкулират по-негативния сценарий. Това е логично поведение на пазар, който знае, че дори частично отпадане на големи обеми може да обърне баланса много по-рязко, отколкото при по-диверсифицирани суровини.

Именно такава оценка вече правят и част от анализаторите. Според анализ на Бернар Дада от Natixis, ако мощностите на завода Ал Тауила на Emirates Global Aluminium, който разполага с производствен капацитет от 1,6 милиона тона годишно, бъдат извадени от строя за дълъг период, глобалният пазар може да се обърне от очакван излишък от около 200 хиляди тона към дефицит от приблизително 1,3 милиона тона през следващата година. Още по-тревожна става картината, ако се окаже, че и съоръженията в Бахрейн са понесли дълготрайни щети. В такъв случай пазарът няма да се изправи просто пред неудобство, а пред същинска криза на предлагането.

Това обяснява и защо премиите за физически алуминий в други части на света вече се покачват осезаемо. Особено показателна е реакцията в Япония, където пазарът бързо започна да пренарежда очакванията си за наличности и срокове на доставка. Паралелно с това се наблюдава засилен интерес към поръчки от Китай, който доминира в световното производство на алуминий и логично се превръща в естествен резервен източник при шок в Залива. Но и тук има важна уговорка. Китай може да поеме част от недостига, но не може безболезнено и мигновено да замести напълно регион, който досега е бил ключов доставчик на първичен метал за международния пазар.

По-широкият пазар на метали междувременно остава раздвоен. След публикации в американски медии, според които президентът Доналд Тръмп е заявил пред свои съветници, че е готов да прекрати военната кампания дори ако Ормузкият проток остане до голяма степен затворен, част от напрежението при суровините леко отслабна. Тази линия обаче не донесе съществено успокоение. Медта, цинкът и никелът продължават да се насочват към месечни спадове, тъй като по-скъпата енергия и рискът от забавяне на световния растеж натежават върху очакванията за индустриално търсене. Именно на този фон устойчивостта на алуминия изглежда още по-впечатляваща.

Разликата е, че при медта и никела пазарът мисли основно в категорията на бъдещото потребление. При алуминия той мисли за физическа наличност тук и сега. Регионът на Персийския залив е не просто голям производител, а източник на почти изцяло износно ориентиран метал. Това означава, че всяко прекъсване не остава затворено в рамките на местната икономика, а бързо се разлива през международните вериги за доставки. С други думи, когато производството в Залива бъде ударено, последствията се усещат почти незабавно в глобалната търговия.

Тази особеност придава на сегашното рали и по-дълбок стратегически смисъл. Пазарът на алуминий отново напомня, че геополитиката не е абстрактен фон за суровините, а същински ценови фактор. В продължение на години индустрията се стремеше да оптимизира разходите чрез концентрация на производството в енергийно ефективни и логистично удобни точки. Сега се вижда и обратната страна на този модел. Когато твърде голяма част от капацитета е съсредоточена в район с висока военна и политическа уязвимост, всяко прекъсване автоматично се превръща в глобален проблем.

Засега най-важният въпрос е дали пазарът надценява риска или едва започва да го отразява. Ако щетите по ключовите заводи се окажат ограничени и ако морските маршрути бъдат частично възстановени, е възможно част от сегашната премия в цената да се стопи сравнително бързо. Ако обаче конфликтът се проточи, а Ормузкият проток остане затворен или силно ограничен, ценовият натиск може не само да се задържи, но и да се ускори. В подобен сценарий алуминият вероятно ще остане един от най-чувствителните и най-волатилните индустриални активи на глобалния пазар.

В краткосрочен план търговците и индустриалните купувачи ще следят три неща. Първо, каква ще бъде реалната оценка за пораженията по съоръженията на Aluminium Bahrain BSC и Emirates Global Aluminium PJSC. Второ, дали ще има дори частично нормализиране на корабоплаването през Ормузкия проток. И трето, доколко Китай ще успее да поеме допълнителното търсене, без това да изостри вътрешните му производствени и енергийни ограничения. Отговорите на тези въпроси ще определят дали мартенският скок е пик на страх или начало на по-дълга възходяща фаза.

За момента обаче посланието на пазара е еднозначно. Докато други метали се огъват под тежестта на по-скъпата енергия и страховете за глобалната икономика, алуминият се движи в обратната посока, защото инвеститорите и индустрията виждат не само риск, а реална опасност от недостиг. А когато пазарът започне да ценообразува дефицит в суровина с толкова широко индустриално приложение, това рядко остава изолиран епизод. Обикновено е сигнал, че по веригата на доставките вече се натрупва напрежение, което тепърва ще се пренася към по-широката икономика.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.