Снимка: iStock

След първоначалната вълна на разпродажби златото отново намира почва под краката си. Според пазарната картина, описана от Bloomberg, цената на метала се връща над 4500 долара за тройунция, като това е първото по-ясно седмично повишение от началото на конфликта в Близкия изток. Самият факт, че пазарът се опитва да се задържи на това равнище, има не само техническо, но и психологическо значение. Подобни зони често се превръщат в тест за реалната сила на търсенето, особено когато цената е била подложена на натиск в продължение на седмици.

На пръв поглед подобно движение изглежда напълно логично. В условия на война инвеститорите обичайно се насочват към активи, възприемани като убежища. Само че сегашната ситуация не е толкова еднопосочна. От една страна, геополитическата несигурност би трябвало да подкрепя златото. От друга, същият конфликт повишава цената на енергията, засилва инфлационните опасения и подхранва очаквания, че централните банки ще бъдат по-предпазливи с пониженията на лихвите. Именно тук се ражда напрежението, което дърпа пазара в различни посоки.

През последния месец войната не просто не заглъхна, а започна да придобива все по-широк регионален обхват. Намесата на подкрепяните от Иран хути, увеличеното военно присъствие на Съединените щати в района и атаките срещу алуминиеви заводи в Бахрейн и Обединените арабски емирства засилиха усещането, че конфликтът може да се окаже по-дълъг и по-скъп, отколкото пазарите допускаха в началото. На този фон дипломатическите усилия на Пакистан, Египет, Саудитска Арабия и Турция изглеждат по-скоро опит да се постави спирачка пред разрастването, отколкото реален знак за бързо решение.

Именно това обяснява защо златото, въпреки възстановяването си, остава уязвимо. Когато войната повишава енергийните разходи, тя не работи автоматично в полза на благородните метали. По-скъпият петрол е директен канал за нов инфлационен натиск, а това кара пазарите да се съмняват дали централните банки изобщо ще имат пространство за по-меки действия. Ако лихвите останат по-високи за по-дълго, доходността по облигациите също се задържа на по-високи равнища. В такава среда златото губи част от привлекателността си, защото не носи текущ доход.

Тъкмо тази връзка между лихвите, доходността и златото е в центъра на сегашното колебание. През последните години един от най-силните опорни стълбове за метала беше покупателната активност на централните банки. Тя придаде дълбочина на пазара и помогна на цената да остане висока дори в периоди на силен долар или нарастваща доходност. Сега обаче се появяват признаци, че този механизъм не е безусловен. Турската централна банка, например, е действала в обратна посока през първите две седмици на войната, като е продавала и разменяла значителни количества злато. Това е важен сигнал, защото показва, че при определени шокове някои държави може да бъдат принудени да използват резервите си не като дългосрочна защита, а като инструмент за краткосрочна стабилизация.

Подобно поведение има сериозно значение за пазара. Много от страните, които традиционно трупат злато, са и нетни вносители на енергия. Когато петролът поскъпва рязко, бюджетното и валутното напрежение се прехвърля към резервната политика. С други думи, част от доларите, които иначе биха могли да бъдат насочени към нови покупки на злато, отиват за покриване на по-скъпи енергийни сметки. Това не е драматичен обрат в ролята на централните банки, но е достатъчно, за да отслаби един от основните двигатели на пазара.

В същото време има и обратен аргумент, който не позволява на мечите настроения да вземат пълен превес. Част от големите мениджъри на активи на Wall Street вече предупреждават, че пазарите може да подценяват риска от по-сериозно икономическо забавяне. Ако сегашното напрежение в Близкия изток удари по-силно доверието, потреблението и индустриалната активност, тогава доходността по американските държавни облигации би могла да тръгне надолу въпреки инфлационния шум. При такъв сценарий алтернативната цена на притежанието на злато намалява и металът отново печели позиции.

Това е причината сегашното възстановяване да не изглежда като обикновен отскок. То е по-скоро отражение на пазар, който се опитва да балансира две противоположни заплахи. Първата е инфлационна: война, по-скъпа енергия, по-високи разходи и по-твърда лихвена политика. Втората е рецесионна: отслабващ растеж, понижаваща се доходност и връщане към защитните активи. Златото стои точно по средата на тези сили, което обяснява защо всяко негово движение изглежда едновременно убедително и крехко.

Коментарът на портфолио мениджъра Александър Карие от DNCA Invest Strategic Resources Fund вписва тази двусмисленост в ясен пазарен език. Според него златото може да остане уязвимо в краткосрочен план, най-вече заради риска от нови продажби от централни банки и ликвидация на позиции от инвеститори. Това е предпазлива, но реалистична оценка. Когато на пазара има напрежение в ликвидността, дори активи със статут на убежище могат временно да бъдат продавани, за да се покриват други загуби или маржин изисквания. Историята многократно е показвала, че в остра фаза на стрес инвеститорите често не продават това, което искат, а това, което могат.

Затова и сегашното поведение на златото трябва да се чете внимателно. Нивото от 4500 долара не е гаранция за нов устойчив възход, но е знак, че купувачите не са изчезнали. Въпросът вече не е само дали конфликтът ще продължи, а каква ще бъде неговата икономическа цена и през кои канали тя ще удари глобалните пазари. Ако страхът от инфлация надделее, металът може отново да бъде поставен под натиск. Ако обаче тревогата за растежа започне да доминира, златото би могло да си върне ролята на предпочитано убежище с много по-голяма сила.

Пазарът очевидно не разполага с окончателен отговор. Той търгува хипотези, а не сигурности. Именно затова всяко ново развитие в Близкия изток, всяко движение на петрола и всяка промяна в лихвените очаквания ще имат непропорционално голямо значение за следващата посока на златото. Докато тази неяснота остава, металът ще продължи да бъде не просто барометър за страх, а огледало на по-дълбокото объркване в световната икономика.

В крайна сметка възстановяването над 4500 долара не е финал на историята, а начало на нов етап от нея. Пазарът показа, че все още е готов да търси сигурност в златото, но също така напомни, че днешната геополитика не води непременно до еднопосочни инвестиционни реакции. Предстои да се види дали металът ще превърне тази стабилизация в по-траен възход, или ще остане заложник на война, инфлация и съмненията около следващия ход на централните банки.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.