Снимка: iStock

Пекин обяви две търговски бариерни разследвания срещу Съединените щати чрез Министерството на търговията на Китай. Едното е насочено към американски мерки и практики, които според китайската страна подкопават глобалните производствени и снабдителни вериги, а другото е свързано с мерки, които възпрепятстват търговията със зелени продукти. И в двата случая китайската страна посочва, че процедурата трябва да приключи до шест месеца, като при специални обстоятелства срокът може да бъде удължен с още до три месеца. Предвиден е и 20-дневен срок за коментари по откриването на разследванията, а инструментите включват въпросници, изслушвания и проверки на място.

Тук има един важен нюанс. Китайските разследвания не са юридически същото като американския Раздел 301, но политическата логика е почти огледална. Вашингтон използва Раздел 301 от Trade Act of 1974, за да провери дали чужди държавни практики са „неразумни“ или „дискриминационни“ и дали ограничават американската търговия. Пекин отвръща с китайския механизъм за разследване на търговски бариери по своя Закон за външната търговия и съответните правила. С други думи, правните инструменти са различни, но посланието е едно и също: ако едната страна изгражда досие за бъдещ натиск, другата прави същото.

На 11 март Службата на търговския представител на Съединените щати започна разследвания по Раздел 301 срещу 16 икономики, включително Китай, Европейския съюз, Япония, Индия, Южна Корея и Мексико, с аргумента за структурен свръхкапацитет и свръхпроизводство в производствени сектори. Ден по-късно Вашингтон откри и втори пакет от 60 разследвания по Раздел 301 за това дали чужди правителства не успяват ефективно да забранят вноса на стоки, произведени с принудителен труд. USTR изрично посочва, че тези процедури могат да доведат до американски действия, ако се установи, че съответните практики тежат върху търговията на Съединените щати.

Затова реакцията на Китай не бива да се чете като чиста импулсивност. Тя е част от по-широка преговорна архитектура. Reuters отбелязва, че Пекин съзнателно се въздържа от незабавни ответни мита и вместо това подчертава „реципрочния“ характер на разследванията. Това е съществено. Ако Китай беше решил да удари веднага с мита или забрани, щяхме да говорим за рязка ескалация. Вместо това Пекин избира по-бавен, но по-гъвкав подход: събира аргументи, оформя административно дело и си оставя възможност или да натисне по-силно след време, или да използва всичко това като разменна монета на масата за преговори.

Именно затова времето на този ход е толкова важно. Белият дом обяви, че Доналд Тръмп ще посети Китай на 14 и 15 май за среща със Си Дзинпин, след като визитата беше отложена заради войната с Иран. Това ще бъде първото посещение на Тръмп в Китай от осем години насам и идва в момент, когато двете най-големи икономики в света се опитват едновременно да стабилизират отношенията си и да запазят твърдата си линия по най-чувствителните теми. Търговията е една от тях, но не единствената: Тайван, износният контрол, технологичните ограничения и достъпът до стратегически вериги също остават на масата.

Има и по-дълбок контекст. След предишната среща между двамата лидери в Пусан и последвалите разговори търговското примирие между двете страни формално издържа, но никога не прерасна в истинско доверие. Китайският министър на търговията Уан Уънтао именно затова напомни при срещата си с Джеймисън Гриър в Камерун, че търговията трябва да остане „баласт“ и „двигател“ на двустранните отношения, а не да се превръща в спънка и източник на конфликт. В същото време той изрази „сериозни опасения“ от американските разследвания по Раздел 301. Тоест каналът за диалог остава отворен, но успоредно с него се изгражда и инфраструктура за натиск.

От гледна точка на Вашингтон новите разследвания са също толкова политически, колкото и търговски. След като Върховният съд на Съединените щати отмени част от глобалните мита на Доналд Тръмп, наложени по извънредни правомощия, администрацията започна да търси по-устойчиви правни канали за нов натиск. Именно затова Раздел 301 отново се оказа в центъра на стратегията. Reuters и USTR посочват, че новите производства са част от опита на Белия дом да възстанови достоверната заплаха от бъдещи мита и да държи търговските партньори в преговорен режим. Това означава, че и американската, и китайската страна влизат в майската среща не с отстъпление, а с подготвени инструменти за следващ рунд.

Какво следва оттук нататък? Най-вероятният сценарий е не незабавен срив, а продължителна правна и политическа игра. Китайските разследвания дават на Пекин време и гъвкавост. Американските по Раздел 301 дават на Вашингтон формален път към нови мерки още през лятото, ако администрацията реши да натисне по-силно. На практика и двете столици си купуват преговорно пространство. Това е и причината ходът на Китай да изглежда едновременно твърд и премерен. Той казва на Вашингтон, че натискът няма да остане без отговор, но оставя достатъчно място за сделка, ако срещата между Си Дзинпин и Доналд Тръмп произведе поне частично размразяване.

Светът не влиза в мигновена повторна търговска война от стила на първия мандат на Тръмп, но влиза в нова фаза на организиран двустранен натиск. Разследванията на Китай са предупреждение, а не завършен удар. Разследванията на САЩ са заплаха, но и покана за преговори от позиция на сила. Затова новината от Пекин не е просто, че Китай отвръща. По-важното е как отвръща: с правна подготовка, с контролирано темпо и с ясен поглед към срещата през май, където думите за „стабилизация“ ще имат смисъл само ако и двете страни решат, че ескалацията вече е прекалено скъпа.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.