Снимка: iStock

Американската политика навлиза в нова фаза на напрежение около Федералния резерв - институция, която по замисъл трябва да стои на дистанция от дневните политически страсти, но която все по-често се оказва в самия им център. С наближаването на 15 май, когато изтича мандатът на Джером Пауъл като председател, във Вашингтон расте вероятността неговият наследник да не бъде утвърден навреме от Сената на Съединените щати. Така един въпрос, който при нормални условия би изглеждал процедурен, се превръща в потенциален държавен спор с правни, политически и пазарни последици.

Пауъл вече даде ясен знак как вижда развоя при подобен сценарий. На пресконференция на 18 март той заяви, че ако към края на мандата му няма утвърден наследник, ще остане начело като временно изпълняващ длъжността председател, докато процедурата приключи. С други думи, той не възнамерява да освободи ръководството на институцията в момент на вакуум. Тази позиция е изградена върху тълкуване на закона и върху предишна практика, но самият факт, че Пауъл публично се налага да очертава подобен ход, показва колко напрегната е вече обстановката.

Същинската трудност идва оттам, че законът не дава изричен и еднозначен отговор за точно тази ситуация. Законът за Федералния резерв урежда редица важни въпроси - как функционира институцията, какви са правомощията на ръководството и кой ръководи заседанията при отсъствие на председателя. Но текстът не казва ясно какво става, когато мандатът на председателя изтече, а новият ръководител още не е утвърден от Сената. Именно в тази празнина сега влиза острият политически спор.

Доналд Тръмп вече е номинирал бившия управител на Федералния резерв Кевин Уорш за наследник на Пауъл. На пръв поглед това трябваше да означава ясен преход. На практика обаче пътят на Уорш към поста е блокиран в Сената. Причината е възражението на републиканския сенатор Том Тилис, който настоява процедурата да бъде задържана, докато не се изясни разследването на Министерството на правосъдието на Съединените щати срещу Пауъл и Федералния резерв. Разследването е свързано с ремонта на централната сграда на стойност 2,5 милиарда долара, а според Тилис в случая има политически мотиви.

Тъкмо тук възниква и една от най-големите иронии в цялата история. Натискът, упражняван върху Пауъл, който трябваше да ускори политическата промяна на върха на Федералния резерв, засега произвежда обратен резултат. Вместо да отвори по-бързо пътя за нов председател, той забавя утвърждаването на Уорш и прави по-вероятно Пауъл да остане в сградата след 15 май, поне временно.

Юридическата логика, на която може да се опре Пауъл, не е измислена в движение. Според бившия главен юрисконсулт на Федералния резерв Скот Алварес има поне две сериозни опори в закона. Първата е правилото, че когато мандатът на член на управителния съвет изтече, той продължава да изпълнява функциите си, докато неговият наследник не бъде назначен и не встъпи законно в длъжност. Това не е теория, а действаща практика. Един от членовете на управителния съвет - Стивън Миран - продължава да служи и след изтичането на мандата си, тъй като наследникът му още не е утвърден.

По тази логика Федералният резерв би могъл да твърди, че същият принцип важи и за председателя - действащият ръководител остава, докато новият не бъде окончателно утвърден. Втората опора е правото на управителния съвет да възлага част от своите функции на свой член. Така Пауъл може да бъде определен за временно изпълняващ длъжността председател и да продължи да изпълнява онези задачи, които обществото свързва с поста - да представлява институцията, да одобрява вътрешни решения и да бъде нейният основен публичен говорител.

На страната на Пауъл стои и известна институционална традиция. През 2022 г. той вече е изпълнявал временно председателските функции, докато е чакал утвърждаването си за втори мандат. Подобен случай има и през 1996 г., когато Алън Грийнспан също остава за кратък преходен период между два мандата. В обичайна политическа среда подобни примери биха били достатъчни, за да се приеме, че става дума за рутинен механизъм на приемственост.

Този път обаче има решаваща разлика. В предишните случаи президентът е желаел същият председател да продължи работата си. Сега Доналд Тръмп многократно е показвал, че иска Пауъл да напусне поста. Така старият прецедент вече не работи толкова спокойно, защото политическата среда е коренно различна. Когато Белият дом не иска приемственост, всеки временен механизъм се превръща в арена на спор.

Част от наблюдателите припомнят и становище на Министерството на правосъдието на Съединените щати от 1978 г., според което при овакантяване на председателския пост президентът може да посочи временно изпълняващ длъжността измежду членовете на управителния съвет. Това тълкуване дава поне аргумент на Белия дом да оспори правото на Пауъл автоматично да продължи да ръководи институцията. Макар и да не е сигурно, че подобна теза би надделяла, самото ѝ наличие подсказва колко лесно спорът може да се пренесе в съдебна зала.

Именно там е големият риск. Ако се стигне до съперничещи си претенции за ръководството на Федералния резерв, това няма да бъде просто юридическа разправия. Пазарите следят внимателно всяко движение на американската централна банка, защото нейните решения влияят върху лихвите, инфлацията, цената на държавния дълг и световните финансови потоци. В такава среда дори кратък период на неяснота около това кой говори и действа от името на Федералния резерв може да внесе допълнително напрежение далеч отвъд пределите на Вашингтон.

Белият дом засега повтаря, че подкрепя Уорш и работи с членовете на Конгреса, за да осигури неговото утвърждаване. Министърът на финансите Скот Бесънт вече даде знак, че според него би било в разрез с историческите норми Пауъл да остане във Федералния резерв след края на председателския си мандат. Той обаче не отговори пряко на най-чувствителния въпрос - дали Пауъл има право да остане като временно изпълняващ длъжността председател, ако наследникът му не бъде утвърден навреме. Това мълчание изглежда показателно. То оставя отворено пространство за бъдещи политически и правни действия.

Междувременно самото разследване, заради което номинацията на Уорш е задържана, не изглежда близо до приключване. По-рано този месец федерален съдия отмени призовки, издадени от Министерството на правосъдието по случая, но прокурорката Джанин Пиро обяви намерение да обжалва. Това означава, че спорът може да се проточи още дълго. Пауъл вече е заявил, че няма да напусне Федералния резерв, докато въпросът не получи прозрачно и окончателно разрешение. Освен това той разполага и с отделен мандат като член на управителния съвет, който му позволява да остане в институцията до началото на 2028 г.

Така пред Съединените щати се очертава необичаен възел от политически натиск, правна неяснота и институционално недоверие. В основата му не стои само личният конфликт между Тръмп и Пауъл. Залогът е по-голям - дали Федералният резерв ще успее да запази образа си на независима институция в момент, когато върху него се упражнява пряк и агресивен натиск. Ако до 15 май няма утвърден наследник, спорът няма да бъде само за един кабинет и едно име на вратата. Той ще се превърне в тест за границите на президентската власт и за устойчивостта на един от най-важните стълбове на американската финансова система.

Заключението засега е предпазливо, но ясно. Вместо спокойно предаване на ръководството, Федералният резерв може да навлезе в период на съмнение, оспорване и институционална турбулентност. А когато несигурността засегне самото ядро на американската парична власт, последиците рядко остават само вътрешнополитически.