Снимка: iStock

Глобалните пазари в момента се движат по линия, която рядко се задържа дълго. И за да се разбере защо, трябва да се започне с един от най-следените, но често погрешно интерпретирани индикатори — Citi Economic Surprise Index.

Този индекс не измерва растежа сам по себе си. Той измерва разликата между реалните икономически данни и очакванията на анализаторите. Когато е положителен, това означава, че икономиката системно изненадва нагоре. Когато е отрицателен, данните разочароват. Исторически, индексът се движи около нулата, защото пазарите бързо адаптират очакванията си.

Но не и този път.

В момента индексът е в положителна територия вече 14 поредни месеца — най-дългата серия от времето след глобалната финансова криза през 2009–2011 г. Това не е просто силна икономика. Това е систематично подценяване на растежа от страна на икономистите.

И това рядко остава без последствия.

Причината за този продължителен upside цикъл е комбинация от фактори, които обикновено не съвпадат. Фискалната политика остава експанзивна в много развити икономики, инвестициите в изкуствен интелект достигат десетки милиарди долари годишно, а глобалната търговия и индустриално производство се оказаха по-устойчиви от очакваното дори при повишени тарифи и геополитическо напрежение.

Но тук се появява първото напрежение.

Този индекс гледа назад.

Докато пазарите започват да се пренастройват към това, което идва.

Войната в Близкия изток и рязкото покачване на петрола все още не са напълно отразени в икономическите данни, но вече влияят върху инфлационните очаквания и поведението на централните банки. Това означава, че текущият „перфектен“ цикъл на позитивни изненади може да е в края си.

И други индикатори започват да го подсказват.

Индексът на страха и позиционирането на инвеститорите на Bank of America показва постепенно покачване на предпазливостта, въпреки че не сме в паническа фаза. В същото време т.нар. Buffett Indicator — съотношението между пазарната капитализация и БВП — остава на повишени нива, особено в САЩ, където надхвърля 170%–180%, сигнализирайки за относително високи оценки.

Това създава класическа late-cycle динамика.

Данните са силни, но оценките вече предполагат, че ще останат такива.

Именно тук идва ролята на корпоративните резултати.

През последните тримесечия над 70%–75% от компаниите в S&P 500 надминават очакванията за печалби, но това се дължи не само на реална сила, а и на систематично понижаване на прогнозите преди отчетите. Анализаторите намаляват очакванията, компаниите ги „бият“, и цикълът се повтаря. В Европа този процент е по-нисък, около 60%–65%, което отразява по-слабата икономическа динамика.

Това е важен детайл.

Защото показва, че част от „изненадите“ са функция на очаквания, а не само на фундамент.

И когато външен шок се появи, този баланс може бързо да се обърне.

За Европа това е особено чувствително.

Континентът е по-зависим от външна енергия, с над 60% вносна зависимост, и работи с по-ниски корпоративни маржове — около 9%–10% средно, спрямо 13%–15% в САЩ. Това означава, че покачване на разходите за енергия не просто намалява печалбите, а може директно да ги компресира до степен на ревизии надолу.

В същото време икономическият растеж в еврозоната остава слаб, около 0.6%–0.8%, което оставя малко буфер срещу външни шокове.

Това поставя Европа в асиметрична позиция.

Докато САЩ могат да абсорбират част от натиска чрез по-силен вътрешен пазар и по-висока производителност, Европа е изложена директно на комбинацията от по-високи разходи и по-слаб растеж.

Именно затова текущият момент е толкова важен.

Ако икономическите данни продължат да изненадват нагоре, пазарите могат да задържат текущите нива, но upside-ът изглежда ограничен, защото голяма част от добрите новини вече са калкулирани. Ако обаче енергийният шок започне да се отразява в инфлацията и печалбите, корекцията може да бъде по-рязка, особено при текущите оценки.

Исторически, подобни фази не се развиват постепенно.

Те се обръщат, когато очакванията се пренастроят.

И в момента изглежда, че този процес вече е започнал.

В крайна сметка въпросът не е дали икономиката е била по-силна от очакваното. Тя е! Въпросът е дали пазарите са подготвени за момент, в който изненадите вече няма да са положителни. За Европа, отговорът изглежда все по-несигурен.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.