Снимка: Istock

Пазарът започва да осъзнава нещо, което доскоро изглеждаше малко вероятно. Инфлацията не просто не си е отишла, тя се връща с нов източник и този път импулсът идва отвън, от геополитиката. Джером Пауъл го нарече директно „нова инфлация“, а това е много повече от реторика. Скокът на енергийните цени след конфликта с Иран вече се пренася в реалната икономика и ефектът е измерим, а не теоретичен.

Средната цена на бензина в САЩ се повиши с 31% само за няколко седмици, от $2.93 до $3.84 за галон. Това не е циклично движение, а ценови шок, който се разпространява бързо и директно удря потреблението, маржовете и инфлационните очаквания.

И това променя рамката.

Доскоро основният сценарий беше ясен и почти консенсусен. Инфлацията постепенно се охлажда, растежът остава устойчив, а Федералният резерв започва внимателен цикъл на понижения. Днес този сценарий започва да се разпада, защото енергията не просто повишава цените, тя променя очакванията за бъдещите цени.

А именно там се печели или губи битката.

Производствените цени вече растат с 8.7% на годишна база, което сигнализира за натиск по веригата на доставки, докато потребителската инфлация остава на 3.25%, далеч над целта от 2%. Още по-важно е, че пазарът започва да преоценява бъдещето, като петгодишните инфлационни очаквания се покачиха от 2.4% до над 2.6% за изключително кратък период.

Това е малко движение в числа.

Но голямо като сигнал.

Именно затова реакцията на Пауъл е толкова твърда. Той не просто описва ситуацията, а се опитва да предотврати повторение на сценарий, който пазарите често подценяват. 70-те години не започват с катастрофа, а с поредица от „временни“ инфлационни шокове, които постепенно се превръщат в режим.

И този риск отново е на масата.

Федералният резерв вече ясно сигнализира, че намаленията на лихвите могат да бъдат по-малко от очакваното, а може би и по-далеч във времето. Това означава, че цената на капитала остава висока, което автоматично натиска оценките на активите и ограничава ликвидността.

Пазарите започват да го усещат.

Акциите спадат, защото по-високите лихви намаляват настоящата стойност на бъдещите печалби, а облигациите също са под натиск заради покачващата се доходност. Това е рядък момент, в който класическата диверсификация не работи, защото и двата основни класа активи се движат в една и съща посока.

Надолу.

Енергийният сектор печели от този шок, но това е изолиран ефект. По-широката картина е по-неприятна, защото по-високите цени на горивата означават по-ниско потребление, по-високи разходи за компаниите и постепенно свиване на маржовете.

Това не е еднократен удар.

Това е процес.

И може би най-важното е, че пазарът все още не изглежда напълно убеден в посланието на Фед. Както през 2021 и 2022 г., инвеститорите са склонни да очакват по-бързо облекчаване, отколкото централната банка е готова да предложи. Разликата е, че този път Фед изглежда по-решителен да не допусне грешка.

Дори с цената на растежа.

В крайна сметка това не е просто история за инфлация или за петрол. Това е потенциална смяна на режима, при която икономиката преминава от среда на дезинфлация към среда на структурен ценови натиск, идващ от геополитиката.

А такива преходи рядко са плавни.

Те се усещат навсякъде. В портфейлите, в оценките и най-вече в очакванията, които движат пазарите много преди реалните данни да го покажат.

Защото инфлацията не е просто число.

Тя е среда.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари!