Снимка: iStock

Теодор Минчев

Исторически рязкото увеличение на кешовите позиции при големите фонд мениджъри рядко е просто технически детайл. То е една от най-чистите форми на пазарна психология, защото показва момента, в който капиталът спира да търси доходност и започва да купува време. Именно затова последното проучване на Bank of America е толкова важно.

През март средното кешово тегло в портфейлите се е повишило до 4.3% от 3.4% месец по-рано, което е най-големият едномесечен скок от началото на пандемичния шок през март 2020 година. Исторически самата BofA използва т.нар. cash rule, според която нива над 4.5% вече започват да се разглеждат като контраиндикатор за акции, а нива под 3.5% като предупреждение за прекомерна еуфория. Това означава, че пазарът все още не е в зона на пълна капитулация, но вече се движи бързо в тази посока.

Това прави настоящия момент особено интересен, защото идва след период на почти противоположен режим. Само преди два месеца, през януари, кешовите нива бяха паднали до рекордно ниските 3.2%, а през февруари бяха едва 3.4%, което отразяваше среда на агресивно търсене на риск, силен апетит към акции и почти пълно доверие в сценария за меко приземяване. Тогава индикаторът Bull & Bear на BofA беше в „hyper-bull“ зона, а геополитическият риск още не беше изместил AI еуфорията като основен пазарен страх. Днешният скок на кеша до 4.3% не е просто ребалансиране. Той показва колко бързо инвеститорите преминават от режим на самодоволство към режим на защита.

Причината за тази промяна е ясна и тя не е само войната сама по себе си, а комбинацията между война, петрол и повторно отваряне на инфлационния риск. В мартенското проучване на BofA участват 181 фонд мениджъри, управляващи около 500 милиарда долара, а резултатите показват не просто повишено безпокойство, а рязка ревизия на самата макро рамка.

Оптимизмът за глобалния растеж се срива от нетни 39% до едва 7%, докато 45% от участниците вече очакват по-висока глобална инфлация през следващите 12 месеца. Паралелно с това делът на мениджърите, които очакват по-ниски лихви от централните банки, пада до нетни 17% от 46% месец по-рано. Това не е просто лошо настроение. Това е пълна промяна в пазарния разказ, при която геополитиката и инфлацията изместват AI балона като основен tail risk.

Тук историческият паралел с март 2020 година е полезен, но само частично. Тогава рязкото качване на кеша беше реакция на внезапен, симетричен и глобален шок, последван от безпрецедентна ликвидна намеса на централните банки. Днес шокът е различен. Той не идва от колапс на търсенето, а от риск за предлагането, най-вече през петрола и Ормузкия проток. Това е много по-неприятен тип стрес за пазарите, защото не може да бъде неутрализиран толкова лесно с монетарни стимули. Ако през 2020 година ръстът на кеша отвори пътя към бързо възстановяване благодарение на масивната ликвидност, сега ръстът на кеша по-скоро отразява страх, че ликвидността няма да е достатъчна, ако инфлацията отново се ускори. Именно затова настоящият сигнал е по-сложен и по-опасен от чистото „buy the panic“ мислене.

Пазарната логика тук е почти механична. Когато фонд мениджърите качват кеша толкова рязко, те не просто продават риск. Те съкращават продължителността на своите залози и се опитват да намалят експозицията си към грешка в сценария. Това обикновено се случва в три фази. Първо се ревизират очакванията за растеж. После се повишават инфлационните страхове. Накрая се преоценяват и очакванията за лихвите. Именно това се вижда и в проучването на BofA. До февруари пазарът живееше с идеята за по-ниски лихви, по-стръмна доходност и управляемо забавяне. През март тази конструкция започва да се разпада. Делът на мениджърите, които очакват по-стръмна американска доходност през 2026 година, пада до 56% от 80% месец по-рано. Това означава, че инвеститорите вече не са сигурни не само в растежа, но и в самата последователност на цикъла.

Най-интересното обаче е, че това все още не е пазар в пълна паника. Кешът е 4.3%, а не над 4.5%, което по историческата рамка на BofA означава, че инвеститорите вече са уплашени, но все още не са напълно капитулирали. Това е много важна разлика. Истинските средносрочни дъна обикновено не се формират, когато страхът започва, а когато страхът става прекомерен и позиционирането се изчисти. С други думи, текущият сигнал е по-скоро предупреждение, че де-рискингът е започнал, а не потвърждение, че вече е приключил. Точно затова този тип анкети са толкова ценни. Те не казват само какво мисли пазарът. Те показват колко далеч е стигнал процесът на пренастройване.

Има и още един детайл, който прави картината по-нюансирана. Въпреки войната, петролния шок и скока в инфлационните очаквания, само около една десета от анкетираните мениджъри виждат Brent над 90 долара в края на годината. Това означава, че пазарът все още приема текущия енергиен шок като частично временен, а не като дълъг и разрушителен суперцикъл. Именно тук се намира и голямото напрежение в момента. Ако петролът действително се успокои сравнително бързо, днешният ръст на кеша може да се окаже прибързана защита и впоследствие да захрани ново рали. Ако обаче цените останат високи по-дълго, тогава кешът от 4.3% може да изглежда не като паника, а като едва начална фаза на по-сериозен защитен процес.

Това е и същинската история зад проучването. Не става дума просто за това, че фонд мениджърите държат повече пари в брой. Става дума за това, че пазарът внезапно се връща към класическия макро режим, в който инфлацията, енергията и геополитиката отново диктуват посоката, а не само ликвидността, AI ентусиазмът и надеждата за по-ниски лихви. Когато кешът расте с най-бързия темп от март 2020 година, това е сигнал, че управлението на риска отново измества управлението на доходността. И когато това се случва след период на рекордно ниски кешови нива, обратът в настроенията има потенциал да бъде по-агресивен, отколкото изглежда на пръв поглед.

Най-важният извод е, че кешът никога не е неутрален. Когато е прекалено нисък, той показва самодоволство. Когато започне да се качва рязко, той показва, че пазарът вече не вярва на собствената си предишна увереност. А когато се доближи до зоната на контраиндикаторно „buy“ ниво, тогава историята обикновено преминава от страх към възможност. Засега пазарът е някъде по средата между тези две фази. Това не е пълна капитулация, но вече не е и еуфория. Това е началото на истински тест за риска.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.