Снимка: Istock

Това, което пазарът наблюдава в момента при възобновяемата енергия, не е възстановяване, задвижвано от политики, а ранна фаза на структурно принудително преразпределение на капитала, движено от търсенето на електроенергия.

През последните дванадесет месеца представянето на сектора е категорично силно. First Trust Global Wind Energy ETF е нараснал с приблизително 55%, докато Invesco Solar ETF е поскъпнал с около 65%, като и двата значително изпреварват S&P 500, който е нагоре с около 19% за същия период. При нормални условия подобно представяне би привлякло сериозни капиталови потоци. Вместо това се наблюдава обратното. Въпреки силната доходност, First Trust ETF, управляващ около 232 милиона долара, е отчел приблизително 83 милиона долара нетни изходящи потоци. Това разминаване между представяне и поведение на инвеститорите разкрива по-дълбок структурен проблем между наратив и реалност.

Доминиращото пазарно възприятие продължава да разглежда възобновяемата енергия през политическа призма, свързвайки я със субсидии, регулаторна зависимост и политически риск. Реалният двигател на текущото поскъпване обаче не е политическа подкрепа, а бързо ускоряващо се търсене на електроенергия, което започва да изпреварва капацитета на традиционните енергийни системи.

Основният фактор зад тази промяна е експлозивният растеж на центровете за данни, особено тези, свързани с изкуствения интелект. Очаква се глобалното потребление на електроенергия от този сегмент да нарасне рязко, като някои оценки сочат, че AI натоварванията могат да доведат до два до три пъти увеличение на търсенето до края на десетилетието. Това създава структурен дефицит на предлагане, тъй като традиционната енергийна инфраструктура като ядрени мощности, газови инсталации и петролни проекти изисква години за изграждане. За разлика от тях, възобновяемите източници, особено соларната и вятърната енергия, могат да бъдат внедрени значително по-бързо, което ги прави ключово решение за този проблем.

Паралелно с това разходната структура се променя съществено в полза на сектора. През последното десетилетие разходите за производство на соларна и вятърна енергия са намалели с между 70% и 90%, а технологичният напредък при батериите е довел до спад от около 60% до 70%, което значително подобрява стабилността на мрежата и намалява проблема с непостоянството на производството.

В резултат на това възобновяемата енергия вече не е зависима от субсидии, за да бъде конкурентна — тя се превръща в най-ефективния източник на нов капацитет за производство на електричество. Тази трансформация се отразява и в начина, по който се структурират инвестиционните стратегии. Традиционните фондове в сектора често са концентрирани в ограничен брой компании, което увеличава волатилността. Новите подходи обаче включват по-широка експозиция към цялата екосистема — от производство до инфраструктура и индустриални компоненти — което подобрява съотношението риск/възвръщаемост.

Тази промяна става още по-ясна при стратегии, които комбинират различни сегменти на енергийния преход. Фондове с подобен подход, включващи производство, мрежова инфраструктура и енергийна ефективност, са постигнали около 111% кумулативна доходност от началото на 2022 г., спрямо приблизително 65% за широкия пазар. Това показва, че най-ефективният начин за улавяне на тази тенденция не е чрез тесен фокус, а чрез интегриран поглед върху цялата верига на стойност. Енергийният преход вече не е отделен сектор, а системна трансформация на начина, по който се създава и разпределя енергията.

В този контекст Европа се очертава като структурен бенефициент. Докато глобалният наратив е доминиран от американските технологични компании, физическата инфраструктура, необходима за поддържане на този растеж, е до голяма степен концентрирана в Европа. Компании като Siemens Energy, Schneider Electric, ABB, Iberdrola и Vestas са директно изложени на разширяването на електрическите мрежи, индустриалната автоматизация и изграждането на нови енергийни мощности.

Schneider Electric се търгува при около 25–27 пъти очакваните печалби, отразявайки силното търсене на решения за електрификация. Siemens Energy разполага с поръчки за над 110 милиарда евро, задвижвани основно от търсенето на инфраструктура и турбини. Vestas оперира в пазар, където годишните инсталации на вятърни мощности се очаква да надхвърлят 140 гигавата до 2030 г., а Iberdrola инвестира между 15 и 20 милиарда евро годишно в нов капацитет и мрежи.

Това подчертава ключова асиметрия в глобалния пазар. Изкуственият интелект често се разглежда като софтуерна революция, но неговата основа е физическа — електроенергия, мрежи и инфраструктура. Центровете за данни не могат да функционират без стабилни енергийни системи, а именно в тази област европейските компании имат конкурентно предимство. С пренасочването на капиталови разходи от дигиталния към физическия слой, стойността започва да се акумулира не само в технологичните гиганти, но и в индустриалните компании, които осигуряват необходимата енергийна основа.

Оценките също показват ясно разминаване. Много компании в сектора се търгуват при 10 до 18 пъти EV/EBITDA, а водещите европейски индустриални фирми — при около 14 до 22 пъти очакваните печалби. За сравнение, американските технологични гиганти достигат оценки от 28 до 40 пъти. Това подсказва, че пазарът все още придава премия на дигиталния растеж, като подценява значението на физическата инфраструктура.

В действителност обаче тези два сегмента са тясно свързани — растежът на AI увеличава търсенето на електроенергия, което води до инвестиции в енергийни системи и инфраструктура. Това разминаване в оценките вероятно е временно.

По-широкият извод е, че енергийният преход вече не е тематична инвестиция, движена от ESG или политически приоритети. Той се превръща в фундаментална част от икономическия растеж. Настоящото разминаване идва от факта, че пазарът все още не е напълно интегрирал ефекта от растящото търсене на електроенергия в оценките на активите. Исторически именно такива моменти създават най-добрите възможности.

Този преход вече не е въпрос на избор. Той е наложен от физическите нужди на една все по-електрифицирана глобална икономика. В този смисъл възобновяемата енергия вече не е климатична история.

Тя е история за предлагането на електроенергия.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.