Снимка: Istock

Финансовите пазари рядко сигнализират паника по директен начин. Обикновено тя се появява първо в периферията на системата, в опциите, в потоците на капитал, в поведението на системните фондове. Именно там започват да се натрупват признаците, че текущата стабилност на американските акции може да се окаже по-крехка, отколкото изглежда на повърхността. От европейска гледна точка този процес е особено важен, защото движенията на Wall Street продължават да определят глобалния риск апетит и финансовите условия в световен мащаб.

През последните две седмици американските пазари се движат в бавен низходящ тренд. Основните индекси постепенно губят инерция, докато конфликтът в Близкия изток и скокът в цените на петрола отново връщат инфлацията в центъра на вниманието на инвеститорите. S&P 500, Dow Jones и Nasdaq вече отбелязаха трета поредна седмица на спад, което е най-дългата подобна серия от около година. На пръв поглед движението изглежда умерено, но структурата на пазара показва значително по-дълбоко напрежение.

Един от най-ясните сигнали идва от пазара на опции. Индексът на волатилността VIX, често наричан „индекс на страха“, се задържа над нивото от 27 пункта. Това е приблизително едно стандартно отклонение над дългосрочната му средна стойност и показва засилено търсене на защита срещу пазарен спад. В същото време реалната волатилност на S&P 500 през последните десет дни остава около 12%. Тази разлика между очакваната и реализираната волатилност подсказва, че инвеститорите плащат премия за защита срещу сценарий на по-рязко движение надолу.

Друг сигнал за крехкостта на пазара идва от широчината на ръста. Само около 31% от компаниите в S&P 500 се търгуват над своята 50-дневна пълзяща средна. Това е близо до най-ниските нива от края на ноември. Този индикатор често се използва за измерване на здравето на пазара. Когато малък дял от компаниите поддържат растежа на индексите, това означава, че пазарното рали се крепи върху все по-тесен кръг акции.

Именно това се случва в момента. Основната част от печалбите отново се концентрират в технологичния сектор и в няколко мегакомпании. Акции като Nvidia и Alphabet продължават да играят ролята на защитно убежище за инвеститорите, докато останалата част от пазара постепенно губи инерция. Малките компании, измерени чрез индекса Russell 2000, вече изтриха печалбите си от началото на годината.

От европейска перспектива този модел е добре познат. Подобна концентрация на ръста често се появява в късните фази на пазарните цикли, когато инвеститорите започват да намаляват риска, но все още не са готови да напуснат пазара напълно. Капиталът се насочва към най-големите и най-ликвидните компании, докато по-малките и по-цикличните активи започват да отслабват.

Съществува и втори фактор, който може да ускори разпродажбите през следващите дни. Големи систематични фондове, които следват количествени модели и трендове, са на път да намалят експозицията си към американски акции. Според оценки на Goldman Sachs тези фондове могат да продадат около 36 милиарда долара акции в рамките на следващата седмица. Ако пазарът започне да се движи по-рязко надолу, тези стратегии могат да ускорят спада чрез автоматично намаляване на позициите.

Точно този механизъм превърна няколко корекции през последното десетилетие в бързи и агресивни спадове. Когато пазарните алгоритми започнат да намаляват експозицията си едновременно, ликвидността се свива, а волатилността нараства.

Въпреки това инвеститорите все още показват известна предпазливост към по-агресивни продажби. Причината е политическият фактор. През последните години пазарите свикнаха с модел, при който силен спад на фондовите индекси често води до политическа или парична реакция. Някои трейдъри дори използват ироничния термин „TACO trade“ – съкращение от „Trump Always Chickens Out“ – за да опишат склонността на администрацията да смекчава политиката си при силен пазарен натиск.

Тази динамика създава своеобразен парадокс. От една страна, геополитическите рискове и по-високите цени на енергията увеличават инфлационния натиск и намаляват вероятността за бързи лихвени понижения. От друга страна, пазарите все още разчитат на възможността политическо решение или дипломатически пробив да доведе до внезапно възстановяване.

За Европа тази ситуация има двойно значение. Първо, европейските борси традиционно следват посоката на Wall Street, особено в периоди на повишена волатилност. Второ, европейската икономика е значително по-чувствителна към цените на енергията. Ако конфликтът в Близкия изток доведе до устойчиво поскъпване на петрола, инфлационният натиск в еврозоната може да се върне по-бързо от очакваното.

Това би поставило Европейската централна банка в сложна позиция. От една страна икономическият растеж остава слаб, а индустриалният сектор в Германия продължава да се възстановява трудно. От друга страна нов енергиен шок би ограничил пространството за намаляване на лихвите.

Именно тук се пресичат трите основни риска, които пазарите започват да осъзнават. Геополитическият риск, инфлационният риск и рискът от по-рязка корекция на активите. Когато тези три фактора се появят едновременно, финансовите пазари често навлизат в период на по-висока волатилност и по-ниска ликвидност.

Пазарите рядко се сриват изведнъж. По-често те започват да губят стабилност постепенно, докато инвеститорите осъзнаят, че условията са се променили. Настоящата комбинация от геополитическо напрежение, по-високи енергийни цени и нарастващи сигнали за пазарна крехкост подсказва именно такъв момент на преход.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.