Снимка: Istock

Теодор Минчев

Финансовият сектор започва да изпраща тревожни технически сигнали за състоянието на фондовите пазари. Графиките на борсово търгувания фонд SPDR Financial Select Sector ETF (XLF) показват поредица от негативни индикации – пробити тренд линии, рязък спад в относителната сила и формиране на така наречения „death cross“, който много анализатори възприемат като сигнал за по-дълбок спад.

Този ETF, който следи представянето на големите банки и финансови компании в САЩ, се счита за един от най-добрите барометри за състоянието на икономиката и на целия фондов пазар. Причината е проста – банките са в центъра на финансовата система и всяко напрежение в сектора често се прехвърля към останалата част от икономиката.

Въпреки че фондът успя леко да се възстанови в края на седмицата и прекъсна серия от шест последователни дни на спад – най-дългата подобна серия от две години насам – по-широката техническа картина остава негативна. От началото на годината XLF е загубил около 13.3% от стойността си, след като достигна рекордно ниво от 56.40 долара на 6 януари.

Този спад идва в момент, когато по-широкият индекс S&P 500 също се намира под натиск, но понижението при финансовите акции е значително по-дълбоко. От началото на 2026 г. финансовият сектор е най-слабо представящият се сред 11-те сектора на индекса. XLF е загубил 10.7%, докато S&P 500 е надолу с около 3.1%.

Още по-интересно е, че корелацията между финансовия сектор и широкия пазар започва да отслабва. През последните три години движението на XLF и S&P 500 е било почти идентично, с корелационен коефициент от 0.97, което означава почти пълно съвпадение на движението. От началото на тази година обаче корелацията е спаднала до 0.74, което показва, че финансовите акции започват да изостават значително.

Това разминаване често се разглежда като ранно предупреждение за икономическо забавяне. Исторически финансовият сектор се представя най-добре в периоди на икономически растеж, когато компаниите активно търсят финансиране и ликвидността в системата е висока. Когато банките започнат да изостават, това често означава, че инвеститорите започват да се съмняват в устойчивостта на икономическия цикъл.

Според редица пазарни анализатори текущият спад във финансовия сектор е резултат от комбинация от няколко рискови фактора. Един от тях е растящото напрежение в пазара на частния кредит, който през последните години нарасна до приблизително 1.7 трилиона долара. Все още не е ясно колко голяма е експозицията на банките към този сегмент и доколко евентуални проблеми там могат да се прехвърлят към традиционната финансова система.

Друг ключов фактор е рязкото поскъпване на петрола. От началото на конфликта в Близкия изток цената на суровия петрол е нараснала с приблизително 50% само за един месец. Исторически подобни енергийни шокове често са били предвестник на икономически рецесии, тъй като увеличават разходите за бизнеса и намаляват покупателната способност на потребителите.

Техническата картина също изглежда все по-негативна. Един от най-силните сигнали е очакваният „death cross“, при който 50-дневната пълзяща средна пада под 200-дневната. Това обикновено се разглежда като потвърждение за дългосрочна низходяща тенденция.

Подобен сигнал се появи за последно през април 2022 година, когато финансовият сектор продължи да губи стойност още около 18% през следващите шест месеца, преди да достигне дъно.

Освен това графиките показват ясна серия от по-ниски върхове и по-ниски дъна, което според техническите анализатори е класическа дефиниция за установен низходящ тренд. При пробива под предишни нива на подкрепа следващата техническа цел за XLF се намира около 45.50 долара – ниво, което практически би означавало спад от около 20% от историческия връх и формално навлизане в мечи пазар.

Европейският ъгъл: защо слабостта на банките е още по-важна за Европа?

Развитието на финансовия сектор е особено важно и за Европа, където банковата система играе значително по-голяма роля в икономиката, отколкото в Съединените щати.

Докато американската икономика разчита в голяма степен на капиталовите пазари за финансиране на компаниите, в Европа приблизително 70% от корпоративното финансиране идва от банкови кредити. Това означава, че всяко отслабване на банковия сектор може да има много по-пряко отражение върху икономическия растеж.

Европейските банки вече се намират под натиск от няколко фактора – по-бавния икономически растеж в еврозоната, високите енергийни разходи и несигурността около паричната политика на Европейската централна банка.

Ако слабостта във финансовия сектор се задълбочи, това може да доведе до по-предпазливо кредитиране и съответно до допълнително забавяне на икономическата активност.

Какво означава това за пазарите?

Исторически финансовият сектор често е служил като ранна предупредителна система за икономиката и фондовите пазари. Когато банките започнат да изостават значително спрямо широкия пазар, това обикновено сигнализира за нарастващи рискове пред икономическия цикъл.

Съчетанието от растящи енергийни цени, напрежение в кредитните пазари и негативни технически сигнали поставя финансовия сектор в центъра на вниманието на инвеститорите.

Дали тези сигнали ще се окажат началото на по-дълбока корекция или просто временно отклонение в рамките на по-дългосрочен възходящ тренд, ще зависи от развитието на глобалната икономика и от това дали енергийният шок ще се превърне в по-широка инфлационна и икономическа криза.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.