Снимка: Istock

Геополитическите кризи винаги са били част от финансовите пазари, но рядко се случва те да променят фундаменталните правила, по които инвеститорите управляват риска. Именно това започва да се случва сега, след ескалацията на конфликта около Иран и нарастващото напрежение в Близкия изток.

През последните десетилетия инвеститорите разчитаха на относително проста логика при управлението на риска. Когато акциите падаха, държавните облигации обикновено се покачваха. Тази отрицателна корелация беше основата на една от най-популярните инвестиционни стратегии в света – така нареченият портфейл 60/40, при който 60% от средствата се инвестират в акции, а 40% в облигации.

Днес обаче тази стратегия започва да се разпада.

Причината е, че при сегашната пазарна среда и двата основни класа активи започват да се движат в една и съща посока.

В четвъртък например американските държавни облигации поевтиняха, като доходността по двугодишните книжа се повиши с около 9 базисни пункта до най-високото си ниво от август, докато индексът S&P 500 се понижи с около 1.5%. Подобно движение е необичайно, защото при нормални условия инвеститорите се насочват към облигации именно когато акциите са под натиск.

В основата на тази промяна стои един все по-обсъждан риск – възможността за нов стагфлационен шок.

Ако цените на петрола останат високи за продължителен период от време, това може едновременно да повиши инфлацията и да забави икономическия растеж. Именно така изглеждаше глобалната икономика през 70-те години на миналия век, когато петролният шок доведе до продължителна стагфлация.

Подобен сценарий би поставил централните банки в изключително сложна ситуация. При класическа рецесия централните банки могат да стимулират икономиката чрез понижение на лихвите. При стагфлация обаче подобна политика е много по-трудна, защото инфлацията остава висока.

Това означава, че инвеститорите вече не могат да разчитат на традиционната защита на облигациите.

„Корелациите между активите се промениха и класическото ребалансиране между акции и облигации вече не защитава портфейлите по начина, по който го правеше в миналото“, казва Раджив де Мело, глобален макро портфолио мениджър в Gama Asset Management.

В резултат на това инвеститорите започват да търсят нови начини за защита на капитала си.

Една от първите реакции на пазарите е увеличаването на позициите в щатския долар. Въпреки че през последните месеци много инвеститори очакваха отслабване на американската валута, геополитическата несигурност отново върна долара в ролята му на традиционно убежище.

Индексът Bloomberg Dollar Spot се намира близо до най-високото си ниво за последните два месеца, а опционните пазари показват, че трейдърите очакват допълнително поскъпване на валутата.

„Преди войната пазарите бяха позиционирани за отслабване на долара“, казва стратегът на Barclays Митул Котеча, пред финансовото издание Bloomberg. „Сега изведнъж доларът отново започва да се държи като убежище.“

Освен валутните пазари, инвеститорите започват да търсят защита и в други, по-необичайни активи.

Според анализаторите на Bloomberg Intelligence нараства интересът към акции, свързани с ядрената енергетика и дигиталната икономика, които се разглеждат като относително устойчиви на геополитически шокове.

В същото време някои институционални инвеститори увеличават експозицията си към суровини, които преминават през Ормузкия проток – ключова транспортна артерия за световната енергийна търговия. Сред тях са алуминият и зърнените култури.

Други фондове залагат на по-сложни стратегии за управление на риска.

Goldman Sachs Asset Management например намалява чувствителността на портфейлите към резки движения на пазара чрез използване на опционни стратегии, които ограничават загубите при силни спадове на акциите. Pictet Asset Management от своя страна намалява експозицията към акции и добавя защитни пут опции върху акции и корпоративни облигации.

В подобна среда някои пазари започват да се представят по-неочаквано добре.

Китайските акции например се оказват относително устойчиви на последните сътресения. Една от причините е, че Китай разполага с по-диверсифицирани източници на енергийни доставки и е по-малко зависим от морските маршрути през Ормузкия проток.

Австралийският долар също се превръща в своеобразно убежище, тъй като по-високите цени на петрола и природния газ подобряват перспективите за австралийската икономика.

В крайна сметка това, което се случва на пазарите днес, е по-широка промяна в начина, по който инвеститорите възприемат риска.

В продължение на десетилетия финансовите пазари функционираха при относително стабилна макроикономическа среда, в която централните банки играеха ролята на своеобразна „защитна мрежа“. Когато пазарите се сриваха, централните банки реагираха с понижение на лихвите и ликвидност.

Днес обаче тази защита изглежда по-ограничена.

Ако конфликтът в Близкия изток доведе до продължително поскъпване на енергията, световната икономика може да се изправи пред комбинация от висока инфлация и слаб растеж – сценарий, който значително усложнява действията на централните банки.

Това означава, че инвеститорите вероятно ще трябва да се адаптират към нова пазарна реалност.

Вместо да разчитат на класическия баланс между акции и облигации, те все по-често ще трябва да използват комбинация от активи, валути, суровини и по-сложни стратегии за управление на риска.

Както отбелязват редица портфолио мениджъри, в подобна среда най-важните качества за инвеститорите ще бъдат гъвкавостта и селективността, а не просто следването на традиционните инвестиционни модели.

Именно това прави настоящия момент толкова важен за глобалните пазари.

Защото понякога най-големите промени в инвестиционния свят не идват от технологичните иновации или от икономическите цикли.

Понякога те започват с геополитическа криза.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи