Снимка: iStock

Проектът на стойност 1 милиард долара на стартъпа Pacific Fusion, който ще превърне част от пустинята край Албакърки в изследователски център за неограничена енергия, маркира дълбока промяна в начина, по който държавният капитал управлява риска. Това не е просто поредната локална инициатива за развитие, а симптоматично изместване на фокуса – преход от дигиталните илюзии на Силициевата долина към суровата реалност на хард-технологиите, отбраната и енергийната независимост.

Въпреки че в миналото подобни програми за стимулиране на местната икономика често са завършвали с разочарование, днес щатският инвестиционен съвет на Ню Мексико играе по напълно различни правила. Управлявайки активи за 70 милиарда долара, които покриват над 20% от разходите на щата, фондът вече е разпределил 1.8 милиарда долара през последните три години към фондове за рисков капитал с ясен ултиматум – възвръщаемостта стои над локалния патриотизъм. Постигнатата нетна вътрешна норма на възвръщаемост от 7.3% към края на миналата година показва стабилизиране, особено на фона на предишни исторически загуби от над 500 милиона долара при старите стратегии преди 2019 г. Данните обаче са само част от картината; по-важното е, че един от всеки пет долара в частни капитали оказва директно влияние върху изграждането на местната технологична екосистема чрез данъчни облекчения от порядъка на 776 милиона долара за оборудване.

Следователно, този ход трябва да бъде разглеждан през призмата на новия макроикономически цикъл и пренареждането на глобалните вериги за доставки. В свят на затягаща се ликвидност, високи лихви и фрагментирана търговия, капиталът търси убежище в проекти с геостратегическо значение, подкрепяни от държавни стимули и потенциални договори с Пентагона.

Политиката на администрацията във Вашингтон за реиндустриализация на Америка и прехвърляне на критичните производства на родна земя създава перфектната буря за щати с огромни територии и съществуваща научна инфраструктура като лабораториите Лос Аламос и Сандия. Това преплитане на публичен и частен капитал в сектори като аерокосмическата индустрия е ясен индикатор, че ерата на "лесните пари", наливани в потребителски софтуерни приложения, е структурно затворена.

Игнорирайки комфорта на традиционните портфейли, институционалните инвеститори започват да демонстрират напълно нов психологически профил, доминиран от силното желание да не пропуснат следващата индустриална революция.

Решението да се привлекат компании като Castelion, които изграждат мащабни съоръжения за хиперзвукови оръжия след затворен рунд от 350 милиона долара, показва повишена толерантност към екстремен технологичен риск. На пазара се усеща едновременно умора от преоценените технологични гиганти и силно чувство на спешност спрямо компаниите, които физически изграждат така наречения "американски динамизъм", което кара мениджърите на фондове да пренебрегват липсата на комерсиална доказаност заради обещанието за контрол над бъдещите пазари.

Десетилетие след финансовата криза от 2008 г., видяхме как подобна концентрация на държавно и частно финансиране в крайна сметка роди бума на възобновяемата енергия и електрическата мобилност. Днешната ситуация поразително напомня ранните дни на космическата надпревара и Студената война, когато правителствените поръчки създадоха основата на съвременната полупроводникова индустрия, но с една съществена разлика – сега рисковият капитал е водещата сила, а щатската администрация просто осигурява сцената и началната ликвидност чрез преки стимули.

Още по-съществено е, че зад блясъка на високотехнологичните лаборатории истинската история тук не е просто фактът на самата инвестиция, а трансформацията на нейното значение за националната сигурност и икономическата устойчивост.

Комерсиализирането на синтеза остава несигурно и изключително скъпо начинание, а социалната съпротива на местните жители относно водните ресурси при мащабни проекти като фабриките за хиперзвукови ракети напомня за крехкото равновесие между индустриалния прогрес и средата. Но зад тези мащабни планове стои риск, който не бива да се подценява – опасността от изграждане на сектори, които са по-зависими от политическия цикъл и геополитическото напрежение, отколкото от органичното пазарно търсене, превръщайки еуфорията и несигурността в постоянни спътници на този цикъл.

Търсейки баланс в този нов етап на преплитане между държавен капитализъм и частна инициатива, инвеститорите ще трябва да преценяват дали тези тежки капиталови залози ще устоят на евентуална промяна в политическите ветрове след няколко години.

Успехът на експеримента в Ню Мексико ще служи като лакмус за това дали локалните правителства могат ефективно да играят ролята на генератори на дълбоки иновации, без да повтарят грешките на неефективното разпределение на капитала от миналото. Цикълът се завърта категорично от виртуалното към материалното, изисквайки много по-дълъг времеви хоризонт и значително по-здрави нерви от страна на пазарните участници. В крайна сметка, графиката на дългосрочния успех ще следва психологията на структурното постоянство, а не моментните технологични проблясъци.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.