Снимка: iStock

Финансовите пазари навлязоха в 2026 г. с относително ясен макроикономически сценарий. Инфлацията постепенно се охлаждаше както в САЩ, така и в еврозоната, икономическият растеж оставаше устойчив, а централните банки започваха да обсъждат кога може да започне цикъл на понижение на лихвените проценти. Рязкото поскъпване на петрола вследствие на ескалиращото напрежение в Близкия изток обаче започва да поставя под въпрос този сценарий както за Федералния резерв, така и за Европейската централна банка.

Енергийните пазари реагираха силно на геополитическите събития. Фючърсите върху Brent поскъпнаха с около 15% само за няколко дни, докато американският бенчмарк West Texas Intermediate (WTI) се повиши с около 14%. Основната причина е страхът, че конфликтът около Иран може да доведе до сериозни смущения в един от най-важните енергийни маршрути в света.

Ормузкият проток, който свързва Персийския залив с глобалните пазари, е ключова артерия за световната енергийна система. През него преминават приблизително 20 милиона барела петрол дневно, което представлява около 20% от световното предлагане, както и приблизително 10 милиарда кубически фута втечнен природен газ на ден. Всяко сериозно прекъсване на трафика в този регион може да предизвика силен шок в глобалните енергийни доставки.

Петролът и инфлацията

За централните банки подобни енергийни шокове са добре познат проблем. Повишението на цените на петрола се пренася сравнително бързо към инфлацията чрез по-скъпи горива, транспортни разходи и по-високи производствени цени.

Според анализ на Goldman Sachs устойчиво повишение на цената на петрола с 10% може да увеличи общата инфлация в САЩ с около 0.28 процентни пункта, докато базовата инфлация може да се повиши с около 0.04 процентни пункта.

Ако цените на енергията останат високи в продължение на няколко месеца, икономистите предупреждават, че годишната инфлация може временно отново да се доближи до 3%, което би било значително над целта на Федералния резерв от 2%.

В по-екстремен сценарий анализатори на Apollo Global Management изчисляват, че поскъпване на петрола с около 50 долара за барел може да увеличи инфлацията с приблизително 1 процентен пункт над базовите прогнози.

Подобен развой би представлявал сериозно предизвикателство за политиката на централните банки, които през последните две години се борят да овладеят ценовия натиск.

Пазарите на облигации вече реагират

Финансовите пазари вече започнаха да преоценяват очакванията си за паричната политика. Доходността по американските държавни облигации се повиши, като 10-годишната доходност достигна около 4.08%, което отразява опасенията на инвеститорите, че инфлацията може да остане по-висока за по-дълго време.

Пазарните очаквания сочат, че Федералният резерв вероятно ще запази основната лихва в диапазона 3.5% – 3.75% на заседанието през март, а прогнозите за намаляване на лихвите постепенно се изместват към втората половина на годината.

Паралелно с това инфлационните очаквания също се повишават. Двугодишният break-even показател за инфлация на американските облигации се повиши до около 2.9%, спрямо приблизително 2.3% в началото на годината.

За централните банки подобно движение в инфлационните очаквания е особено чувствителен сигнал.

Европейското измерение на енергийния шок

Европа е дори по-уязвима към енергийни сътресения от САЩ. Еврозоната остава силно зависима от вноса на енергийни ресурси, което означава, че всяко поскъпване на петрола се отразява по-бързо върху икономиката.

По-високите цени на енергията се пренасят директно към транспортните разходи, индустриалното производство и сметките на домакинствата. Това може да доведе до ново ускоряване на инфлацията в момент, когато Европейската централна банка се опитва да стабилизира ценовия натиск след кризата от последните години.

Ако инфлацията отново започне да се ускорява заради енергията, ЕЦБ може да бъде принудена да отложи плановете за понижение на лихвите, въпреки по-слабия икономически растеж в Европа.

Класическият проблем на „шока в предлагането“

Поскъпването на петрола вследствие на геополитически конфликти представлява това, което икономистите наричат негативен шок в предлагането. Това означава, че цените се повишават, докато икономическата активност може да се забави.

Подобна ситуация поставя централните банки в трудна позиция. Ако затегнат паричната политика твърде агресивно, рискуват да задушат икономическия растеж. Ако реагират прекалено меко, инфлацията може отново да се ускори.

Исторически Федералният резерв и Европейската централна банка понякога са игнорирали временни енергийни шокове, когато те засягат само краткосрочната инфлация. Но настоящата ситуация остава деликатна.

Ако високите цени на енергията започнат да влияят върху заплатите и инфлационните очаквания, ефектът може да се прехвърли към по-широк кръг от стоки и услуги.

Риск и за икономическия растеж

Освен върху инфлацията, високите цени на петрола оказват натиск и върху икономическия растеж.

Според оценки на Goldman Sachs устойчиво поскъпване на петрола с 10 долара за барел може да намали глобалния икономически растеж с около 0.1 процентен пункт през 2026 г., основно чрез намаляване на реалния доход на домакинствата.

В САЩ по-скъпият бензин директно намалява покупателната способност на потребителите, които формират около две трети от икономическата активност. В Европа ефектът може да бъде още по-силен заради по-високата зависимост от вносна енергия.

Ключов момент за паричната политика

Централните банки от двете страни на Атлантика се намират в деликатен момент.

Инфлацията започна постепенно да се понижава, което позволи на пазарите да очакват бъдещо намаляване на лихвените проценти. Но новият скок в цените на петрола може да промени тази перспектива.

Ако енергийният шок се окаже временен, Федералният резерв и ЕЦБ вероятно ще продължат по пътя към по-умерена парична политика по-късно през годината. Но ако цените на петрола останат високи или продължат да се покачват, лихвите може да останат на високи нива значително по-дълго от очакваното.

В този смисъл развитието на енергийните пазари може да се превърне в ключов фактор за паричната политика през 2026 г.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари