Снимка: iStock

Европейският съюз остава един от най-мащабните политически и икономически проекти в съвременната история. От скромните си начала като Европейска общност за въглища и стомана през 1951 г. той се превърна в съюз от 27 държави, над 450 милиона граждани и икономика на стойност приблизително 16 трилиона евро, което представлява около 14% от глобалния БВП. Само вътрешният европейски пазар генерира годишна търговия за над €7 трилиона, а около 64% от износа на страните членки е насочен към други държави в рамките на ЕС.

В продължение на десетилетия европейската интеграция изглеждаше като процес, който се движи почти неизбежно напред. Създаването на единния пазар през 1993 г., въвеждането на еврото през 1999 г. и голямото разширяване на изток през 2004 г. доведоха до впечатляващо икономическо разширяване. Между 2000 и 2020 г. БВП на Европейския съюз се увеличи с повече от €6 трилиона, а броят на гражданите, които работят в друга държава членка, нарасна до около 17 милиона души.

Днес обаче тази интеграция навлиза в нова, по-напрегната фаза.

Няма един момент, в който Европейският съюз може внезапно да се „изключи“. Системата от институции, регулации и икономически връзки е изграждана повече от седем десетилетия. Но редица фактори започват да поставят под натиск този модел: геополитическо напрежение, икономическо разминаване между страните членки, възход на националистически политически движения и трудността да се вземат решения в съюз от почти тридесет държави.

Геополитиката е един от най-силните нови фактори. След руската инвазия в Украйна през 2022 г. европейските правителства започнаха рязко да увеличават военните си бюджети. Ако преди войната страните от ЕС харчеха около €250 милиарда годишно за отбрана, днес разходите вече надхвърлят €325 милиарда, а прогнозите сочат, че до 2030 г. те могат да достигнат €400–€450 милиарда годишно.

В същото време европейската икономика остава изключително взаимосвързана. Единният пазар на ЕС е най-голямата интегрирана икономическа зона в света, с над 23 милиона компании и около 200 милиона заети. Свободното движение на стоки и услуги генерира икономическа активност, която според оценки на Европейската комисия увеличава БВП на ЕС с около 8–9% в дългосрочен план.

Но зад тази интеграция се крият сериозни икономически различия между отделните региони.

В северната част на Европа публичните финанси остават относително стабилни. Германия например поддържа държавен дълг около 65% от БВП, а Нидерландия около 50%. В Южна Европа картината е различна: Италия има дълг от около 140% от БВП, Испания над 107%, а Гърция – приблизително 160%.

Разликите се виждат и на пазара на труда. Безработицата в Германия остава около 3.4%, докато в Испания тя е над 11%, а в Гърция около 10%. Това създава постоянни напрежения в рамките на еврозоната относно бюджетната дисциплина и икономическата политика.

Общата валута също отразява както силата, така и предизвикателствата на интеграцията. Днес еврото се използва от 20 държави и над 350 милиона души, което го прави втората най-важна резервна валута в света. Около 20% от световните валутни резерви се държат в евро, в сравнение с приблизително 58% в щатски долари.

Европейската централна банка играе ключова роля в стабилизирането на системата. По време на пандемията балансът на банката нарасна до повече от €7 трилиона, след като тя изкупи държавни облигации в опит да предотврати финансова криза.

Политическият натиск върху съюза също нараства. През последното десетилетие националистически и евроскептични партии увеличиха влиянието си в редица страни. В Италия „Братя на Италия“ получават около 28–30% подкрепа, във Франция „Национален сбор“ се движи около 30–33%, а в Германия „Алтернатива за Германия“ достига над 20% в някои социологически проучвания.

Въпреки това европейската интеграция не се разпада толкова лесно. Историята показва, че кризите често водят до по-дълбоко сътрудничество.

Дълговата криза през 2010–2012 г. доведе до създаването на Европейския механизъм за стабилност, който разполага с капацитет за кредитиране от около €500 милиарда. По време на пандемията страните от ЕС договориха общия фонд за възстановяване NextGenerationEU на стойност €800 милиарда, най-голямата програма за съвместно финансиране в историята на съюза.

Енергийната криза след войната в Украйна също ускорява инвестициите в зелена трансформация. Европейският съюз планира да инвестира над €1 трилион до 2030 г. в рамките на Зелената сделка, насочена към намаляване на въглеродните емисии с 55% до края на десетилетието.

Затова днешната ситуация не е непременно сигнал за разпад на Европейския съюз. По-скоро тя показва, че съюзът навлиза в нова фаза – по-конкурентна, по-политизирана и по-силно повлияна от глобалната геополитика.

Следващото десетилетие ще бъде решаващо. То ще покаже дали Европа ще продължи към по-дълбока интеграция – включително по-силна координация на фискалната политика, общи отбранителни инициативи и по-единна външна политика – или ще се трансформира в по-гъвкав съюз от национални държави, свързани основно чрез икономическо сътрудничество.

Европейският проект не се разпада. Но той преминава през едно от най-сериозните си изпитания от създаването на съюза преди повече от седем десетилетия.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазаряи.