Снимка: iStock

Бързото навлизане на изкуствения интелект в европейските компании предизвиква сериозни дебати за бъдещето на труда. В продължение на години много анализатори предупреждават, че автоматизацията може да доведе до изчезването на милиони работни места. Нов анализ на European Central Bank обаче показва, че реалността в момента изглежда по-различно.

Според изследване, базирано на корпоративни анкети в еврозоната през 2025 г., внедряването на изкуствен интелект засега не води до съкращения на работни места. Напротив – компаниите, които използват AI най-интензивно, в много случаи дори разширяват своите екипи.

Това се случва в момент, когато европейският пазар на труда е необичайно силен. Безработицата в еврозоната спадна до около 6.1%, което е едно от най-ниските нива в историята на валутния съюз. В някои икономики като Германия и Нидерландия безработицата остава дори по-ниска – около 3–4%, което означава, че компаниите вече изпитват недостиг на работна сила.

На този фон изкуственият интелект изглежда функционира основно като технология, която увеличава продуктивността на работниците, а не като инструмент, който директно ги заменя.

Анализът на Европейската централна банка се базира на анкети сред хиляди компании в еврозоната. Фирмите са били попитани за своите инвестиции в изкуствен интелект, за начина, по който използват технологиите, както и за ефекта върху производителността и заетостта. Резултатите показват, че компаниите, които внедряват AI решения, по-често увеличават броя на служителите си, особено в технологични и дигитални позиции.

В много случаи въвеждането на изкуствен интелект създава нови нужди от експертиза вътре в компаниите. Бизнесът има нужда от специалисти по машинно обучение, инженери по данни, експерти по киберсигурност и специалисти по облачни технологии. Дори традиционните професии постепенно се трансформират, тъй като служителите започват да използват AI инструменти за анализ, прогнозиране и оптимизация на процеси.

По-широките икономически данни също подкрепят тази тенденция. През 2025 г. заетите в еврозоната достигат приблизително 166 милиона души, което е най-високото ниво, регистрирано досега. В същото време процентът на незаетите работни места остава относително висок. Според Eurostat около 2.7% от всички позиции в Европейския съюз са незапълнени, което показва, че компаниите продължават активно да търсят нови служители.

Една от причините AI да не води до съкращения е фактът, че повечето фирми все още са в ранна фаза на внедряване на технологията. Данните показват, че едва около 13–15% от европейските компании използват активно изкуствен интелект, докато приблизително 30% експериментират с AI инструменти, включително машинно обучение и генеративни модели. Това означава, че технологията все още се намира в етап на адаптация, а не на масова автоматизация.

Друг важен фактор е структурата на европейската икономика. В сравнение със Съединените щати, Европа има по-голям дял на индустриалното производство, малките и средни предприятия и публичния сектор. В тези отрасли изкуственият интелект обикновено се използва за подобряване на съществуващи процеси, а не за пълното им автоматизиране.

В индустриалното производство например AI се използва за предиктивна поддръжка на машини, което може да намали непланираните спирания на производството с 20–30%. В логистиката алгоритмите за оптимизация могат да подобрят ефективността на веригите за доставки с 10–15%. Тези подобрения често увеличават производителността на компаниите и им позволяват да разширяват бизнеса си, което от своя страна създава нови работни места.

В същото време икономистите предупреждават, че дългосрочният ефект от изкуствения интелект може да бъде различен. С развитието на технологиите и по-широкото им внедряване балансът между създаването и изчезването на работни места може да се промени. Някои оценки показват, че между 20 и 25% от задачите в развитите икономики потенциално могат да бъдат автоматизирани в бъдеще.

Най-уязвими са дейностите, които включват повтарящи се когнитивни задачи – административна обработка на данни, рутинни офис дейности и базови клиентски услуги. В същото време обаче се появяват и нови професии, свързани с разработката и управлението на AI системи, включително специалисти по етика на изкуствения интелект, одит на алгоритми и управление на данни.

За политиците това означава, че настоящият ефект на AI върху пазара на труда е по-скоро позитивен, но бъдещето ще зависи от образователните системи, програмите за преквалификация и способността на икономиките да се адаптират към новите технологии.

Засега обаче данните показват интересен парадокс. Технологията, която най-често се свързва с масова автоматизация и загуба на работни места, в момента по-скоро подпомага растежа на компаниите и създаването на нови позиции.

Вместо да заменя хората, изкуственият интелект засега променя начина, по който те работят – прави ги по-продуктивни и позволява на компаниите да се разширяват по-бързо.

Дали тази динамика ще се запази и през следващото десетилетие ще бъде един от най-важните икономически въпроси на нашето време.