Снимка: iStock

Пазарът на петрол навлезе в нова фаза на напрежение, след като конфликтът в Близкия изток започна да засяга директно една от най-критичните енергийни артерии на света – Ормузкия проток. Само за два дни цената на Brent се изстреля с около 12 процента и се доближи до 83 долара за барел, което представлява най-резкия краткосрочен скок от началото на пандемичната 2020 година. Американският WTI се търгува около 76 долара, а волатилността на фючърсните пазари рязко се увеличи. Имплицитната волатилност на опциите върху Brent вече надхвърля 45 процента, което е значително над средните стойности за последните две години.

На пръв поглед това изглежда като стандартна реакция на геополитическа ескалация. Но в действителност движението на цените разкрива нещо по-дълбоко: глобалният петролен пазар започва да ценообразува риск, свързан не само с войната, а със самата инфраструктура на световната енергийна търговия.

Ормузкият проток е тесен морски коридор между Иран и Оман, който свързва Персийския залив с Индийския океан. През него преминават приблизително 17 до 20 милиона барела петрол дневно, което представлява около една пета от глобалната търговия с нефт. Ако се включат и доставките на втечнен природен газ, делът на енергийните потоци през този коридор достига почти 30 процента от световната морска енергийна търговия.

От региона се изнася петрол основно от Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Обединените арабски емирства и Катар. Само Саудитска Арабия изпраща през Ормуз приблизително 6 милиона барела дневно. Ирак добавя още около 3.5 милиона барела, а ОАЕ около 3 милиона. Това означава, че дори частично прекъсване на трафика може да извади от пазара над 10 процента от световните доставки.

Когато трафикът през подобен chokepoint бъде нарушен, реакцията на пазара е почти мигновена. Именно това се случва в момента, след като редица танкерни оператори започнаха да избягват протока заради нарастващия риск от ракетни и дрон атаки. Застрахователните премии за кораби, преминаващи през Персийския залив, вече са се увеличили повече от три пъти спрямо нивата от началото на годината. Част от корабните компании изискват допълнителни военни гаранции, преди да поемат нови доставки.

Опитвайки се да предотврати пълно прекъсване на търговията, администрацията на президента Доналд Тръмп обяви план за застраховане и евентуален военноморски ескорт на танкерите, които преминават през протока. Американската International Development Finance Corporation ще предоставя гаранции за застрахователно покритие, а при нужда военноморски сили могат да съпровождат корабите. На теория подобна схема трябва да възстанови доверието на пазара. На практика инвеститорите реагираха скептично.

Причината е, че военноморските конвои могат да се превърнат в лесна мишена при асиметрична война с ракети и дронове. Анализатори на ING предупреждават, че подобни ескорти могат да се окажат лесни цели за иранските системи за брегова отбрана. Пазарът не се нуждае от обещания. Пазарът иска доказателство, че танкерният трафик действително се възстановява.

Докато това не се случи, сигналите от физическия петролен пазар стават все по-напрегнати. Един от най-ясните индикатори е структурата на фючърсната крива. Спредът между двата най-близки контракта на Brent достигна 3.38 долара в т.нар. backwardation – ситуация, при която цената на незабавната доставка е по-висока от тази на бъдещата. Само преди месец този спред беше около 71 цента. Подобно разширяване обикновено означава, че рафинериите са готови да плащат премия, за да получат петрол веднага.

Проблемът се задълбочава и от факта, че производството в региона вече започва да се нарушава. Ирак, вторият по големина производител в ОПЕК, започна да затваря ключови находища, включително гигантското поле Rumaila, което само по себе си произвежда над 1.4 милиона барела дневно. Когато процесът приключи, голяма част от иракското производство ще бъде временно спряно.

В Саудитска Арабия складовете за петрол се пълнят бързо, което показва, че износът е затруднен. Това създава парадоксална ситуация – петрол има, но не може да достигне до пазара. Историята показва, че най-големите енергийни шокове рядко се случват заради липса на ресурс. Те почти винаги са резултат от логистичен срив.

Подобна динамика вече е наблюдавана веднъж в модерната история. По време на петролната криза през 1973 година арабските производители наложиха ембарго срещу Съединените щати и редица западни държави. Цената на петрола се утрои в рамките на няколко месеца – от около 3 долара до над 12 долара за барел. Това предизвика глобален инфлационен шок и доведе до рецесия в редица развити икономики.

Днес светът консумира приблизително 102 милиона барела петрол дневно, което означава, че всяко прекъсване на доставки от порядъка на няколко милиона барела може да предизвика сериозно ценово движение.

Най-силно изложени на този риск са азиатските икономики. Китай внася около 11 милиона барела петрол дневно, като близо половината от тези доставки идват от Близкия изток. Индия внася около 5 милиона барела дневно, също силно зависими от региона.

Част от тези държави разполагат със стратегически резерви. Китай има запаси от приблизително 900 милиона барела, което може да покрие около 90 дни потребление. Страните от Международната агенция по енергетика също поддържат стратегически резерви над 1 милиард барела.

Но тези запаси са предназначени за краткосрочни кризи. Ако Ормуз остане блокиран за месеци, глобалният пазар ще трябва да намери нови логистични маршрути, което ще повиши транспортните разходи и цената на енергията.

От макроикономическа гледна точка това създава нов риск за инфлацията. Енергията е ключов компонент на потребителските цени, а при цена на петрола над 90 долара за барел инфлационният натиск може да се засили отново. Това би поставило централните банки в трудна позиция, тъй като много от тях вече обмислят облекчаване на монетарната политика.

Пазарите на акции също реагират чувствително на подобни шокове. Исторически, рязкото поскъпване на енергията има тенденция да удря секторите, зависими от транспорт и потребление, като авиокомпании и автомобилни производители. В същото време енергийните компании и производителите на суровини често се превръщат в бенефициенти на подобни ценови скокове.

Но най-важният въпрос остава прост. Не дали войната ще продължи, а дали Ормуз ще се отвори отново.

Пазарът може да живее с геополитическо напрежение. Но пазарът трудно функционира, когато една пета от световната енергийна търговия е блокирана.

Затова сегашният скок на цените не трябва да се разглежда просто като реакция на новини от бойното поле. Това е реакция на възможността логистичната система на глобалната енергийна икономика да бъде нарушена. Ако танкерите започнат отново да преминават свободно през Ормуз, цените могат да се стабилизират около 75 до 85 долара за барел.

Но ако блокадата се проточи, петролът може бързо да се изкачи над 90 или дори 100 долара.

Историята показва, че именно подобни моменти – когато логистиката се превърне в геополитическо оръжие – са способни да променят икономическите цикли. И точно такъв момент може би се развива пред очите на пазарите в момента.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на световните финансови пазари!