Снимка: Istock

Когато петролът поскъпва с над 7% в рамките на една сесия, Brent се доближава до 80 долара за барел, а WTI преминава 71 долара, докато борсовите индекси едва помръдват, самото разминаване се превръща в новина. Именно в този контекст главният изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън предупреди, че на пазарите има „твърде много самодоволство“.

Неговата теза не е, че инвеститорите трябва да изпадат в паника. Тя е, че те може би подценяват сложността на средата.

След ударите на САЩ и Израел срещу Иран пазарът на суровини реагира мигновено. Brent скочи с над 4% до 79.12 долара, а WTI – с повече от 6% до 71.13 долара. Енергийните трейдъри прецениха риска за доставките без колебание. В същото време американските акции завършиха сесията почти без промяна – S&P 500 остана на практика без движение, Nasdaq дори леко се повиши, а Dow Jones отчете минимални колебания. Фючърсите на следващия ден сигнализираха по-сериозен спад, но първоначалната реакция беше изненадващо спокойна.

Пазарите изглеждат привикнали да „игнорират“ геополитиката.

Точно това поведенческо условие тревожи Даймън.

През последното десетилетие инвеститорите многократно бяха възнаграждавани за това, че омаловажават шокове. Търговските войни създадоха шум, но не прекъснаха бичия цикъл. Пандемията доведе до историческа волатилност, но бе последвана от безпрецедентна парична и фискална подкрепа и мощно възстановяване. Инвазията на Русия в Украйна разтърси енергийните пазари, но глобалните индекси впоследствие се стабилизираха. Дори банковият стрес през 2023 г. остана ограничен.

Всеки път пазарът научаваше един и същ урок: купувай спада.

Самодоволството не изглежда безразсъдно, когато е било печелившо.

Даймън обаче насочва вниманието към по-дълбок риск – инфлацията. Той предупреди, че ценовият ръст може да „заседне“ около 3%, вместо да се върне трайно към 2%. Тази разлика е решаваща. При 2% централните банки могат спокойно да нормализират политиката си. При 3% те се колебаят. При 4% отново затягат. Ако инфлацията остане упорита, очакванията за понижения на лихвите се отлагат, реалните лихви остават рестриктивни, а оценките на акциите стават по-уязвими.

Сега към тази среда се добавя и геополитически риск.

Даймън направи важен исторически паралел: след Втората световна война повечето военни конфликти не са имали траен икономически или пазарен ефект. Голямото изключение е петролният шок от 1973 г., когато цената на суровината се утроява и инфлацията избухва. Изводът е фин, но значим. Пазарите с право помнят, че войните рядко водят до дългосрочни сривове. Но може би грешат, ако приемат, че макросредата днес е идентична.

През 1973 г. проблемът не беше само войната. Проблемът беше трансмисионният механизъм: петрол → инфлация → монетарно затягане → рецесия.

Днес отново петролът е централната ос.

Ако енергийните цени останат високи за по-дълъг период, веригата става реална: по-скъп петрол подкрепя инфлацията; устойчивата инфлация отлага намаленията на лихвите; по-високите лихви затягат финансовите условия; по-строгите условия натискат оценките на акциите. Слабата първоначална реакция на фондовите пазари подсказва, че инвеститорите очакват временен шок, а не структурна промяна.

Разминаването между петрола и акциите е показателно. Суровините реагират първи на физически риск. Акциите дисконтират по-широкия икономически ефект. Когато едните скачат, а другите остават спокойни, някъде вероятно има недооценен риск. Предупреждението на Даймън предполага, че игнорирането на сигнала от енергийния пазар може да се окаже скъпо.

Под повърхността стои и по-структурен слой: високи глобални нива на дълг, значителни бюджетни дефицити, фрагментирана геополитическа среда, напрегнати отношения между Запада и Китай, продължаващата война в Украйна. Според Даймън геополитиката днес е по-сложна, отколкото в който и да е момент след Втората световна война. Сложността не означава неизбежна криза, но увеличава диапазона от възможни изходи.

Интересно е, че стратег от същата банка препоръчва използване на слабостта за добавяне на позиции. Това не е противоречие, а въпрос на хоризонт. Тактически купуването на волатилност може да се окаже правилно, ако конфликтът остане ограничен. Стратегически обаче Даймън изглежда загрижен за по-дълбока уязвимост – комбинацията от упорита инфлация, висока задлъжнялост и геополитическа многополюсност.

Краткосрочната устойчивост не елиминира дългосрочния риск.

Оттук нататък могат да се очертаят три сценария. При локализиран конфликт петролът поскъпва временно, инфлационният ефект остава ограничен и пазарите бързо се стабилизират – още едно потвърждение на стратегията „купувай спада“. При продължително, но контролирано напрежение без реално прекъсване на доставките петролът се задържа по-висок, инфлацията остава около 3%, намаленията на лихвите се отлагат и оценките постепенно се свиват. При структурен шок в доставките – например сериозно прекъсване на енергийните потоци – инфлацията отново се ускорява, а централните банки се изправят пред болезнена дилема.

В момента пазарът изглежда оценява по-висока вероятност за първия сценарий, отколкото за останалите два.

Именно това е самодоволството, за което предупреждава Даймън – не липсата на волатилност, а стесненото разпределение на вероятностите.

Инвеститорите са формирани от последните десет години. Те вярват, че геополитическите шокове избледняват и че централните банки осигуряват защита. Но в среда на инфлация около 3% тази защита е по-слаба, отколкото беше при 1.5%.

Най-опасният риск рядко е явният. По-често това е подценяването на промяна в режима.

Пазарът може отново да се окаже прав. Петролът може да се успокои, инфлацията да отслабне и индексите да продължат нагоре. Но ако инфлацията остане устойчива и геополитическото напрежение се проточи, текущото спокойствие може да се окаже крехко.

Самодоволството е комфортно – докато не престане да бъде.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.