Снимка: iStock

В среда на изострено геополитическо напрежение и пренареждане на глобалните енергийни потоци, годишната реч за Състоянието на съюза във Вашингтон изпрати сигнал, който отеква далеч отвъд политическите кулоари. Твърдението на президента Доналд Тръмп, че Иран тихомълком възстановява ядрената си програма след миналогодишните разрушителни удари, не е просто поредната размяна на реплики в Близкия изток, а симптом на един много по-дълбок структурен сблъсък. Докато американската администрация се подготвя за ключови преговори в Женева, водени от пратеника Стив Виткоф и Джаред Кушнър, успоредно тече масирано военно струпване в региона — от самолетоносачи до ракетни разрушители и ескадрили изтребители. Тази дуална стратегия на дипломация, подкрепена от директна демонстрация на сила, създава изключително крехка среда, в която границата между агресивна преговорна тактика и реална ескалация става все по-невидима за външния наблюдател.

Игнорирайки официалните уверения от външния министър Абас Арагчи за изцяло мирния характер на програмата им, пазарите и разузнавателните агенции са принудени да оперират в условия на почти пълен информационен вакуум. Инспекторите на Международната агенция за атомна енергия нямат реален достъп вече над осем месеца, което превръща оценката на запасите от обогатен уран от емпирична наука в чиста геополитическа спекулация. Преди миналогодишните атаки се смяташе, че страната разполага с материал за около дузина бойни глави, а сегашната реторика на Вашингтон подсказва, че часовникът на този риск може би отново тиктака. Изискването на американската администрация да чуе ясното обещание "Никога няма да имаме ядрено оръжие" се сблъсква челно с амбициите на Техеран, свързани с балистичните им програми и регионалното влияние чрез прокси мрежи, превръщайки предстоящите дискусии в истинско минно поле.

Пред нас не стои просто локален дипломатически дисбаланс, а събитие с огромен макроикономически потенциал, което може да пренапише очакванията за глобалната ликвидност, инфлацията и търговията. Евентуален военен конфликт или дори само дългосрочното поддържане на екстремно напрежение има директно отношение към суровинните пазари, енергийната сигурност на Европа и производствения капацитет на Азия, особено Китай и Индия, които остават силно зависими от безпроблемния транзит на близкоизточен петрол. В момент, когато Федералният резерв на САЩ и ЕЦБ се опитват да навигират през един вече сложен цикъл на лихвени корекции, един внезапен енергиен шок би подействал като мощен инфлационен катализатор. Това би принудило централните банки да преосмислят своите траектории, потенциално жертвайки икономическия растеж в името на овладяването на ценовата стабилност.

Въпреки че първоначалната реакция на инвеститорите често е да неглижират острата политическа реторика до момента на реално физическо действие, под повърхността на графиките вече се усеща натрупване на премия за несигурност. Колективното пазарно настроение осцилира между рационалната надежда, че преговорите в Женева ще донесат така необходимата деескалация, и тихия, парализиращ страх от непредвидима военна грешка. Наблюдаваме своеобразна умора от макроикономически и геополитически шокове, която кара много капиталови потоци да заемат дефанзивна позиция, търсейки убежище в традиционни активи. Еуфорията около технологичните иновации в САЩ за момент спира дъха си, сблъсквайки се с реалността на физическия свят, където решенията на политическите лидери и движението на военните флотилии имат силата да прекъснат всяка виртуална и пазарна инерция.

Връщайки лентата към предишни епизоди на екстремно геополитическо напрежение, ситуацията поразително напомня на структурната несигурност от 2012 година или периодите преди ключови интервенции, когато дипломацията и откритата военна заплаха трябваше да бъдат балансирани върху острието на бръснача. Тогава, както и днес, пазарите трябваше да калкулират не само вероятността от директен сблъсък, но и сложните, дългосрочни последици за глобалните вериги на доставки. Съществената разлика в настоящия цикъл обаче се крие в много по-високата задлъжнялост на глобалната икономика и по-ограничения арсенал на институциите за реакция при евентуален асиметричен шок, което прави системата далеч по-крехка.

Още по-тревожен е фактът, че зад тези стратегически маневри и секретни брифинги пред Конгреса от фигури като Марко Рубио и Джон Ратклиф, стои риск, който категорично не бива да се подценява – рискът от фатална калкулационна грешка в среда, където всички страни се опитват да максимизират преговорния си лост. Новината за струпването на сили и размяната на остри реплики е само вход. Истинската стойност е в интерпретацията, баланса между възможността за историческа сделка и риска от регионален пожар, а пазарът е сцена, на която психологията и колективното доверие играят много по-силна роля от самите числа.

Наблюдавайки този сложен танц на ръба на пропастта, капиталите ще трябва внимателно да преценяват дали сме свидетели на финалния, най-интензивен натиск преди дипломатически пробив, или на прелюдия към изцяло нов геополитически режим на конфронтация. Цикълът неминуемо влиза в нов етап, в който традиционните модели за оценка на геополитическия риск може да се окажат неадекватни за скоростта на промените. Инвеститорите ще продължат да следят внимателно сигналите, опитвайки се да отделят шума от реалните действия. В крайна сметка, графиката на риска се движи от дълбоката психология на несигурността, а не от официалните изявления на политическите лидери.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.