Снимка: Istock

Интернет софтуерът към края на февруари 2026 стои като сектор, който вече е минал през ценовата част на корекцията, но още не е получил режимно „разрешение“ да се върне към стария си мултипликаторен комфорт, и точно тази асиметрия между поевтиняване и все още крехка увереност определя как се чете картината. В Industry Report на ValuEngine за Internet Software от 23 февруари 2026 са обхванати 165 компании с обща пазарна капитализация 3,380.78 млрд. долара, печалби 103,140.12 млн. долара и приходи 699.46 млрд. долара, което поставя сегмента като осезаем, но не доминиращ компонент в по-широкия пазар. Средната оценка е 3 от 5, тоест режим на селективност, не на еуфория.

Първата тежка истина е, че секторът е слаб на реализирана база: средната реализирана доходност е около минус 13% за един и три месеца, минус 18.54% за шест месеца и минус 19.66% за последната година според същия доклад на ValuEngine. Това изглежда като пренареждане на премията за растеж, при което пазарът отказва да плаща „вяра“ и иска доказателство. В същото време оценъчният сигнал е обратен на ценовия: средната оценка за подцененост е 28.57%, а valuation rank 77 рамкира сектора като сравнително по-подценен спрямо широката база акции в модела на ValuEngine. Точно това напрежение между подцененост и лоша инерция е подпис на късна фаза на корекция, когато цената вече е паднала, но психологията още не е обърната.

Втората истина е, че рискът не е абстрактен. В доклада Sharpe е отрицателен, около -0.3719, а волатилността е около 58.98%, което описва ниско качество на възвръщаемостта за поетия риск. Beta около 1.27 показва, че интернет софтуерът остава усилвател на цикъла, а не автономна защита при спадове. Alpha около -0.38 в рамката на ValuEngine подсказва структурна слабост спрямо бенчмарка, което е по-скоро описание на режим, отколкото оценка на бизнес качество.

Третата истина е, че мултипликаторите остават високи дори след корекцията. В доклада средният P/E е около 37, price-to-sales около 4.59 и market-to-book около 9.63, което оставя сектора позициониран като „интелектуален актив“, а не като индустриален бизнес. В среда на по-висока цена на капитала това има последица: пазарът става счетоводител и започва да ценообразува не наратив, а доказуем профил на свободен паричен поток, дисциплина на разходите и устойчивост на маржа.

Макро рамката зад тези числа е режимът на дисконтиране. Когато парите са евтини, софтуерните модели с висок брутен марж печелят по дефиниция, защото финансират бъдещето. Когато парите имат цена, финансира се доказуемостта. Затова комбинацията от подцененост и негативен моментум звучи като сектор, който търси стабилизация, но още не е получил доверие за преоценка.

Поведенческият слой се вижда в разсейването вътре в индустрията. В доклада съжителстват гигантски капитализации като Palantir и Arista, редом до микрокап имена от десетки милиони. Това не е един сектор, а два различни свята под една табела: институционална ликвидност срещу опционен наратив. В режим на предпазливост вторият свят се наказва по-силно, което обяснява защо краткосрочно има екстремни печеливши, но средната картина остава слаба.

Историческият ехo тук е по-близо до 2022, когато технологичните активи се преместиха от „безкраен растеж“ към „доказуем cash flow“. Разликата през 2026 е, че секторът вече знае правилата, и следващият етап трудно ще бъде широк и равномерен. По-вероятно е да бъде диференциран, с премия за устойчивост и наказание за финансиран оптимизъм.

Ключовият прочит на прогнозните хоризонти в доклада е, че краткият хоризонт остава слаб, докато по-дългите хоризонти се нормализират. Това не е обещание за обрат, а индикация, че секторът се приближава до режим на стабилизация, без да гарантира, че рискът ще бъде възнаграден скоро. Подценеността сама по себе си не е катализатор. Тя е само пространство за грешка на консенсуса.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.