Снимка: iStock

В часовете преди годишната реч за Състоянието на съюза, политическата и икономическата сцена във Вашингтон претърпя рязка метаморфоза, предизвикана не от фундамент, а от правен сблъсък. Активирането на новите 10-процентни глобални мита от страна на Доналд Тръмп, като спешен маневър след решението на Върховния съд да отмени предишната му тарифна рамка, не е просто поредният административен ход. Този акт е симптом на дълбоко преструктуриране в начина, по който най-голямата икономика в света дефинира своите отношения с глобалната търговия, преминавайки от агресивна експанзия към дефанзивно пренареждане на правилата в движение.

Въпреки че първоначалната пазарна реакция може да изглежда като смекчаване на удара – предвид очаквания спад на ефективната митническа ставка до около 10.2 процента спрямо предходните 13.6 процента преди съдебното решение – тези сухи числа разказват само една много малка част от реалността. Висящата заплаха от Белия дом за скорошно повишаване на тази базова ставка до 15 процента, съчетана с подготвяните разследвания за националната сигурност в сектори като батерии, телекомуникации и индустриални материали, създава среда на перманентна несигурност. Дори традиционни съюзници като Великобритания, които наскоро договориха преференциални условия, сега се оказват в риск от загуба на конкурентни позиции.

Следователно, глобалният макроикономически цикъл навлиза в една изключително деликатна фаза, притиснат между бавно укротяващата се инфлация от предходните тримесечия и потенциалния нов ценови шок, който тези мита неминуемо ще генерират по веригата. Централните банки, и особено Федералният резерв, сега ще трябва да калибрират своите лихвени траектории през призмата на изкуствено оскъпени вносни стоки, докато в Европа институциите вече бият тревога. Отворените предупреждения от Кристин Лагард и Европейската централна банка ясно показват, че липсата на предвидимост отвъд Океана се превръща в системен макро риск за европейското производство и крехкия икономически растеж на Стария континент.

Игнорирайки чисто техническите детайли на Раздел 122 от Търговския закон от 1974 година, чрез който се въвеждат новите налози, инвеститорите и корпоративните бордове в момента ценообразуват нещо много по-силно – умората от непредвидимостта. Светкавичното замразяване на търговските преговори от страна на Европейския съюз и отлагането на ключови дискусии с Индия показват ясно как геополитическото напрежение се е трансформирало в дълбока защитна пауза. Нито един сериозен глобален играч не желае да поема дългосрочни капиталови ангажименти в условия, при които правилата на играта се пренаписват на всеки 150 дни.

След шоковото прекъсване на веригите за доставки през 2020 година и последвалите инфлационни вълни през 2022-ра, настоящата ситуация носи сходен емоционален заряд за пазарите, макар и с подчертано политически катализатор. Както в периодите на резки промени в технологичните и търговските режими през миналото десетилетие, пречупването на тренда на глобализация води до моменти, в които протекционизмът временно надделява над икономическата логика. Това създава илюзия за локален контрол, но зад тази фасада се крие реалният риск от дълготрайна стагнация и прехвърляне на цялата финансова тежест върху крайния потребител.

Паралелно с това, вътрешнополитическата динамика в САЩ разкрива пукнатините в този икономически наратив, предвид факта, че 64 процента от американците вече изразяват неодобрение към тарифната политика, свързвайки я директно с разходите си за живот. Истинската стойност на тази новина не се крие в десетте процента мита, а в промяната на баланса на силите преди ключови международни срещи, като предстоящата визита в Пекин. Когато азиатските и европейските партньори знаят, че изпълнителната власт в САЩ оперира с ограничени от съда правомощия, те получават неочаквано предимство в преговорите, което може да преначертае глобалните търговски съюзи за години напред.

Търсейки нов компас в тази сложна архитектура от рестрикции, изключения и политически амбиции, инвеститорите тепърва ще трябва да преценяват дали наблюдаваме временно тактическо пренареждане, или навлизаме в дълга, изтощителна фаза на търговска ентропия. Еуфорията от защитата на местното производство и страхът от глобално забавяне ще продължат да се сблъскват в този цикъл, поставяйки на тест устойчивостта на корпоративните маржове по целия свят. В крайна сметка, в света на макроикономиката векторът на доверието винаги чертае много по-дълбоки и трайни следи от самите регулаторни рамки.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.