Снимка: iStock

Европейският парламент се подготвя да спре процеса по ратификация на ключовото търговско споразумение със САЩ, докато администрацията на Доналд Тръмп не внесе яснота около новата си тарифна политика. След решенията на Върховния съд на САЩ и последвалите закани за нови глобални налози от 15%, Брюксел преминава от режим на сътрудничество към стратегическо изчакване, поставяйки под въпрос стабилността на трансатлантическите икономически отношения.

Парадоксът на съвременната глобална търговия се крие в това, че договорите вече не се пишат с мастило, а с капризите на политическата воля, която се променя по-бързо от пазарните котировки. Решението на Бернд Ланге, председател на комисията по търговия в Европейския парламент, да предложи замразяване на споразумението „Търнбъри“, не е просто процедурен ход, а ясен сигнал за настъпилото изтощение в Брюксел. Докато светът се опитваше да асимилира решението на Върховния съд на САЩ, ограничило извънредните правомощия на президента, Доналд Тръмп отговори с нова доза несигурност, вдигайки залозите за глобални тарифи до 15%. Това не е просто търговски спор, а симптом на разпадащото се доверие в международния правов ред, където договорите се превръщат в разменна монета за вътрешнополитически цели.

Вглеждайки се в детайлите на предложената сделка, виждаме един асиметричен модел, който Европа прие почти с неохота: 15% мито за повечето европейски стоки към САЩ срещу премахване на налозите за американския внос в Съюза. Данните показват, че ЕС остава най-големият източник на внос за Щатите, но тази икономическа тежест се оказва недостатъчна пред лицето на геополитическия натиск. Брюксел се съгласи на тези условия миналото лято с надеждата да купи мир и да запази американските гаранции за сигурност, особено по отношение на Украйна. Днес обаче тази „политическа застраховка“ изглежда все по-скъпа и все по-несигурна, тъй като новите заплахи за тарифи по линия на Глава 122 от Търговския закон на САЩ от 1974 г. обезсмислят предишните споразумения.

В среда на нарастващ протекционизъм светът изглежда се връща към циклите от 30-те години на миналия век или към бурните търговски напрежения от началото на 70-те, когато институционалната рамка беше тествана до краен предел. Историята ни учи, че когато водещата икономическа сила започне да действа едностранно и непредсказуемо, партньорите неизбежно преминават в отбранителна позиция, дори това да вреди на собствения им растеж. Психологията на пазара в момента е пропита от умора — инвеститорите вече не се опитват да предвидят фундаменталните икономически ефекти, а се фокусират върху „хаоса“, за който говори Ланге. Тази умора води до парализа на дългосрочното планиране, тъй като никой не желае да инвестира в производствени вериги, които могат да бъдат прекъснати от един пост в социалните мрежи или внезапно административно решение.

Търсейки баланс между прагматизма и достойнството, европейските лидери като френския външен министър Жан-Ноел Баро започват публично да се съмняват в валидността на постигнатите договорености. Когато Европейската комисия заявява, че „сделката си е сделка“, тя всъщност изразява дълбокото си разочарование от ерозията на дипломатическия етикет. Основната теза тук не е в процентите на митата, а в пречупването на предвидимостта като основен актив на международната търговия. Ако САЩ продължат да използват тарифите като инструмент за постоянен натиск, Европа ще бъде принудена да преразгледа своята стратегическа автономност, което би означавало трайно отдалечаване от досегашния модел на трансатлантическа интеграция.

Паралелно с това пазарната психика реагира хладно на новините, което е знак за нарастващ скептицизъм към всякакви официални съобщения. Търговците вече не вярват на „окончателни“ сделки, защото знаят, че режимът на функциониране се е променил от сътрудничество към перманентна трансакционна борба. Рискът сега не е само в по-скъпите стоки, а в структурната промяна на ликвидността и инвестиционните потоци, които започват да търсят по-стабилни, макар и по-малко ефективни убежища. Реакцията на Брюксел е опит да се възстанови поне малко лост за влияние, като се покаже, че европейският пазар не е даденост, която може да бъде таксувана без последствия.

Следващите седмици ще бъдат критични не само за съдбата на „Търнбъри“, но и за посоката, в която ще поеме глобалният цикъл на търговия. Пазарът ще трябва да реши дали този хаос е просто тактически шум, или начало на нова ера на икономическа фрагментация, в която регионалните блокове се затварят в себе си. Инвеститорите ще преценяват дали „чистият митнически хаос“ е временна аномалия или новата операционна система на световната икономика. В крайна сметка историята на този конфликт няма да бъде написана в цифри за търговския баланс, а в степента на доверие, която ще оцелее след поредния трус в отношенията между двата бряга на Атлантика.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.