Снимка: iStock

Парадоксът на съвременната глобална търговия се прояви с пълна сила в последните данни за декември, демонстрирайки, че политическата воля за затваряне на границите често се сблъсква с неумолимата инерция на пазарното потребление. Докато официалната реторика във Вашингтон се фокусира върху съкращаването на зависимостта от външни пазари, реалността на цифрите рисува картина на икономика, която остава дълбоко вкоренена в глобалните вериги на доставки. Разширяването на дефицита до 70.3 милиарда долара в края на една турбулентна година не е просто статистическо отклонение, а ясен симптом за пренастройката на световните търговски потоци, където тарифите действат по-скоро като катализатор за краткосрочен хаос, отколкото като незабавна спирачка за вноса. Общият годишен дефицит от 901.5 милиарда долара поставя 2025 г. в аналите на историята като период, в който опитите за преформатиране на търговията доведоха до масирано изпреварващо презапасяване, предизвиквайки точно тези дисбаланси, които администрацията се стремеше да избегне.

Вглеждайки се в детайлите на декемврийския отчет, виждаме как психологията на страха и несигурността диктува корпоративното поведение по-силно от фундаменталните икономически показатели. Ръстът на вноса с 3.6% при едновременен спад на износа с 1.7% отразява трескавото бързане на американските компании да вкарат стоки в страната – от компютърни аксесоари до автомобили – преди очакваните нови мита да влязат в сила. Това „препускане срещу часовника“ създаде изкуствена волатилност, при която данните за златото и фармацевтичните продукти се движеха по парабола, напомняйки за пазарните изкривявания от периода 2018–2019 г., но в много по-голям мащаб. Инвеститорите и бизнес лидерите в момента действат под диктата на реактивната психология, опитвайки се да защитят маржовете си чрез натрупване на инвентар, което парадоксално надува дефицита и подхранва инфлационния натиск в краткосрочен план.

В глобален мащаб се наблюдава тектонично изместване на търговските партньорства, което преначертава картата на икономическото влияние. Докато дефицитът с Китай се сви до най-ниското си ниво от две десетилетия (202 милиарда долара) под тежестта на санкциите, „дупката“ в търговията с Тайван и Мексико се разшири до исторически рекорди. Това подсказва, че веригите на доставки не се скъсяват толкова, колкото се пренасочват през посредници – феномен, който видяхме по време на енергийната криза в Европа през 2022 г. Макроикономическата рамка в момента е притисната между амбицията за „решоринг“ и реалната нужда от компоненти за сектора на изкуствения интелект, където вносът на компютърна техника нарасна с близо 145 милиарда долара. Светът се намира в специфична точка от цикъла, където технологичният прогрес изисква глобална интеграция, докато геополитиката изисква фрагментация, създавайки опасно напрежение в основите на глобалната ликвидност.

Ако потърсим исторически паралел, настоящата ситуация напомня на структурните промени от началото на 80-те години, когато САЩ също се опитваха да се справят с търговски дисбаланси чрез натиск върху партньорите, но тогава, както и сега, вътрешното потребление оставаше двигателят, който не може да бъде лесно спрян. Разликата днес е, че пазарната еуфория около AI и технологичната надпревара прави американската икономика още по-зависима от специализиран внос, който не може да бъде заменен за една нощ с местно производство. Инвеститорите на пазарите на облигации и акции следят тези данни с нарастващо безпокойство, знаейки, че широкият търговски дефицит често е предшественик на натиск върху валутата или промяна в курса на Федералния резерв спрямо икономическия растеж. Въпреки че БВП за четвъртото тримесечие се очаква да бъде стабилен, „цената“ на този растеж, изразена в търговски дефицит, започва да изглежда неустойчива в дългосрочен план.

Макар данните да изглеждат внушителни на пръв поглед, фокуст трябва да се насочи към дефицита, а неговото значение като огледало на една икономика, която се опитва да промени правилата на играта, докато все още играе по старите. Пазарът неминуемо ще трябва да реши как да оцени този структурен разрив между политика и икономическа реалност. Докато потребителското доверие остава високо, а пазарът на труда показва неочаквана устойчивост (съдейки по спада в молбите за безработица), апетитът за вносни стоки ще продължи да подкопава усилията за балансиран търговски отчет. В крайна сметка, цикълът на глобализацията навлиза в нов, по-сложен и по-скъп етап, в който протекционизмът не премахва дефицитите, а просто променя техния адрес и цена, оставяйки инвеститорите да преценяват доколко тази нова реалност е калкулирана в оценките на активите.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.