Снимка: Istock

Петролът не поскъпва заради растеж. Поскъпва заради страх. Brent задържа над 70 долара за барел след дневен скок от 4.3% – най-силното движение от октомври насам, а WTI премина 65 долара. Това не е реакция на търсене. Това е преоценка на геополитически риск в реално време.

Катализаторът е ясен – ескалацията около Иран и вероятността за американска военна операция, която според публични източници може да продължи седмици. Пазарът не чака първия изстрел. Той ценообразува възможността за прекъсване на потоци от регион, който осигурява приблизително една трета от глобалното производство. Иран сам произвежда около 3.2 милиона барела дневно като четвърти по големина производител в ОПЕК, но стратегическият риск е много по-голям – евентуално затваряне на Ормузкия проток би засегнало близо 20 милиона барела дневно транзитен поток. Това вече не е локален конфликт. Това е системен риск за веригата на доставки.

Геополитическата премия в цената се оценява от анализатори на 3–4 долара на барел, което означава, че голяма част от движението е риск, а не фундамент. Citi говори за потенциал към 72 долара при по-нататъшна ескалация, но самият факт, че подобни сценарии се обсъждат публично, подсказва, че пазарът преминава от „дипломатическо напрежение“ към „оперативна вероятност“. Когато вероятността стане достатъчно висока, цената реагира преди събитието.

Фундаменталният фон усилва движението. Американските запаси са спаднали с 609 хил. барела според API. В Казахстан огромното находище Тенгиз се връща поетапно след прекъсвания, а зимните бури в САЩ временно ограничиха добива. Русия, член на ОПЕК+, отчита забавяне на сондажната активност. Отделните събития сами по себе си не са драматични, но в комбинация със заплаха за Ормуз те променят баланса от „комфортно снабдяване“ към „потенциално стегнат пазар“.

Макрорамката прави ситуацията по-деликатна. САЩ са в предизборна година с междинни избори. Скокът в цените на бензина носи директен политически риск. Това означава, че има естествен таван на агресивността на действията, защото вътрешният натиск върху инфлацията би имал незабавен ефект върху потребителските разходи. Пазарът разбира това и затова реакцията е силна, но не паническа. Brent е над 70, но не е в режим на експлозивно изстрелване. Това е контролирано пренастройване.

Психологията е ключова. През последните месеци петролът се търгуваше в диапазон с доминиращо очакване за балансиран пазар. Сега наративът се измества от „циклично търсене“ към „сигурност на доставките“. Подобна смяна на режима често води до бързи ценови импулси, защото късите позиции се покриват, а хеджиращите покупки се ускоряват. Пазарът не търси потвърждение, той търси защита.

Исторически аналог може да се намери в епизодите 2019–2020 г., когато напрежението около Иран и атаките срещу инфраструктурата в Близкия изток временно вкараха геополитическа премия в цената, която след това постепенно се разсея. Разликата днес е, че глобалната система е по-чувствителна към инфлационен шок, а централните банки имат по-малък толеранс към нова енергийна вълна. Това увеличава макро значимостта на всеки долар нагоре.

Историята тук не е просто, че Brent премина 70 долара. Историята е, че пазарът премина от режим на фундаментално ценообразуване към режим на риск-премия. Когато около една трета от световното производство е географски концентрирано в зона на потенциален военен конфликт, дори вероятността става достатъчна, за да премести цената. Въпросът вече не е дали има напрежение, а колко дълго пазарът ще бъде принуден да държи в цената тази премия за несигурност.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.