Снимка: iStock

Една от най-опасните и в същото време най-привлекателни инвестиционни стратегии е да купуваш това, което всички обичат. Акциите на „най-харесваните“ компании изглеждат сигурни, стабилни и морално валидирани от пазара. Те са на кориците на списания, на върха на класации и в центъра на публичния разказ. Но именно тази популярност често се оказва пречка за бъдещата доходност.

Историческите данни показват неприятна закономерност: когато една компания достигне пик на обществено възхищение, очакванията вече са максимално високи. А на финансовите пазари високите очаквания са актив, който трудно може да бъде надминат. Когато всичко добро е вече „вградено“ в цената, потенциалът за положителна изненада намалява, докато рискът от разочарование се увеличава.

През последната година тази динамика се проявява ясно. Компаниите, които оглавяваха класациите за най-възхищавани брандове, в среден план изостават от по-широкия пазар. В същото време група компании с най-слаба репутация и ниски обществени очаквания реализират значително по-добра доходност. Това не е морална оценка на бизнеса. Това е чиста функция на очакванията и оценките.

Когато една акция е широко обичана, тя обикновено се търгува при по-високи множители. Пазарът вече предполага стабилен растеж, силно управление и стратегическа визия. Ако реалните резултати просто отговорят на очакванията, доходността може да бъде посредствена. Ако се появи дори леко отклонение надолу, корекцията е болезнена. Обратно, при непопулярните компании очакванията са ниски. Достатъчно е резултатите да са „по-малко лоши“, за да настъпи силна преоценка нагоре.

Тази логика се подкрепя и от академични изследвания. Проучвания върху класациите за „най-възхищавани компании“ показват, че подобрение в позицията често е последвано от по-слаба бъдеща борсова доходност. Сходен модел се наблюдава и при т.нар. „суперзвездни“ изпълнителни директори. След като даден CEO достигне култов статус, цената на акциите на неговата компания средно отслабва през следващите години. Публичната слава расте, медийните участия се увеличават, възнагражденията скачат, но пазарната възвръщаемост се охлажда.

И все пак има изключения. Най-яркият пример е Apple. В продължение на почти две десетилетия компанията заема челни позиции в класациите за корпоративна репутация, но въпреки това акциите ѝ значително изпреварват широкия пазар. Това я превръща в статистическа аномалия спрямо общото правило.

Какво отличава Apple? Вероятно комбинация от три фактора. Първо, тя създаде екосистема със силни мрежови ефекти и високи разходи за смяна на продукта. Второ, компанията генерира изключително високи маржове и свободен паричен поток, които оправдават премиалната оценка. И трето, тя успя да поддържа иновационен цикъл достатъчно дълго, за да надминава системно очакванията. В този случай възхищението не беше просто медиен шум, а отражение на устойчива икономическа мощ.

Но именно защото Apple е изключение, правилото остава валидно. Инвестирането в „обичани“ компании често означава плащане на максимална цена за минимална изненада. Пазарът не възнаграждава популярността. Той възнаграждава разликата между очаквания и реалност.

Това поставя важен въпрос за инвеститорите: търсим ли комфорт или асиметрия? Комфортът идва с утвърдените имена и публичното одобрение. Асиметрията идва от там, където очакванията са ниски и рискът вече е дисконтиран. Дългосрочната доходност често се ражда не в светлината на прожекторите, а в зоните на скептицизъм.

Следователно популярността е сигнал, но не в посоката, в която повечето хора мислят. Тя може да е индикатор, че голяма част от добрите новини вече са капитализирани. Изключения като Apple не отменят правилото. Те просто напомнят, че когато една компания съчетае възхищение с реална икономическа доминация, тогава дори „най-обичаната“ акция може да остане подценена спрямо бъдещия си потенциал.

В повечето случаи обаче портфейлът се изгражда не от любимците на публиката, а от компаниите, които все още не са получили прошката на очакванията.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.