Снимка: Istock

Голямата ротация на капитали от САЩ към Европа дълго време изглеждаше като пожелателна теза, която периодично се появяваше в анализите, но рядко намираше реално потвърждение в потоците и доходността. В продължение на повече от десетилетие американският пазар концентрираше както растежа, така и доверието на глобалните инвеститори. Днес обаче структурата на тази доминация започва да се променя, а 2026 г. все по-често се очертава като потенциална инфлекционна точка.

В момента САЩ представляват приблизително 65 процента от световната борсова капитализация, докато делът на Европа остава под 15 процента. През последните десет години S&P 500 реализира средна годишна доходност от около 12 до 13 процента, докато STOXX Europe 600 остана в диапазона от 6 до 7 процента. Тази разлика бе оправдана от по-високия икономически растеж, по-дълбоките капиталови пазари и доминиращата позиция на американските технологични компании. Проблемът за инвеститорите днес е, че валуационната премия на САЩ остава висока, докато растежното предимство започва да се изравнява.

S&P 500 се търгува при приблизително 20 до 22 пъти очакваната печалба, докато европейските индекси са около 14 до 15 пъти forward earnings. Това означава премия от 20 до 30 процента в полза на американските акции. Според Робърт Ланкастъл, който управлява около 7 милиарда долара в глобални стратегии, извън групата на Великолепната седморка, останалите компании в индекса нямат съществено предимство по отношение на растежа спрямо Европа, но продължават да се търгуват на значително по-високи множители. Ако растежът се изравнява, а премията се запазва, логиката на пазара предполага свиване на разликата. Дори частично намаляване на премията от 25 процента към 10 процента би означавало двуцифрен относителен аутперформънс за европейските акции.

Концентрацията в САЩ допълнително усилва тази асиметрия. Около 25 процента от пазарната капитализация на американския пазар е пряко или косвено свързана с темата за изкуствения интелект, а самите Великолепни седем, представляват над 30 процента от S&P 500. Това не означава, че технологичният цикъл приключва, но означава, че голяма част от бъдещите очаквания вече са капитализирани в цените. Американската икономика расте с около 2 до 2.5 процента реално, но значителна част от корпоративната динамика през последните години бе подхранена от капиталовите разходи, свързани с AI. Ако този цикъл започне да се нормализира, пазарът губи основния си ускорител. Исторически, когато концентрацията в индекса надхвърля 25 до 30 процента, следва период на разширяване на лидерството или ротация, както се наблюдава през 1973 г. при Nifty Fifty или през 2000 г. в края на дотком цикъла.

На този фон Европа започва да изглежда по-малко като структурно изоставащ регион и повече като пазар в началото на нов капиталов цикъл. Германия, най-голямата икономика в еврозоната, частично разхлаби своята дългова спирачка и отвори потенциал за публични инвестиции от порядъка на 1 трилион евро. При участие на частния сектор сумата може да достигне 1.5 трилиона евро в следващите пет до седем години, което представлява приблизително 35 до 40 процента от германския БВП. Това е мащаб, съпоставим с американските инфраструктурни програми, но стартиращ от по-ниска база на задлъжнялост.

Причината за тази промяна не е идеологическа, а принудителна. Германският модел разчиташе на евтин руски газ, силен китайски експортен пазар и строга фискална дисциплина. Днес енергийната зависимост бе болезнено оголена, автомобилният сектор губи позиции заради китайската конкуренция, а индустриалната сигурност се превърна в стратегически приоритет. Това налага масирани инвестиции в отбрана, инфраструктура, енергийни мрежи и индустриален капацитет. Германия вече насочва военните си разходи към и над 2 процента от БВП, а темите за автономия и устойчивост придобиват институционална тежест.

Испания допълва тази картина с различен, но също толкова значим принос. След 15 години на деливъридж след кризата от 2008 г. страната отчита растеж над 2 процента и е сред най-бързо развиващите се икономики в еврозоната. Банковият сектор показва кредитен растеж в средни едноцифрени стойности, а демографската картина се подобрява чрез миграционен приток и завръщане на млади хора. Комбинираният ефект от Германия и Испания може да добави между един и два процентни пункта към растежа на еврозоната в следващите две години, което променя възприятието за региона като структурно стагниращ.

Валуационният дисконт на Европа спрямо САЩ исторически варира между 15 и 25 процента. Днес той започва постепенно да се свива. Глобалните портфейли остават структурно надтеглени към САЩ, а подекспонирани към Европа. Дори пренасочване на 5 до 10 процента от глобалните фондови потоци би означавало стотици милиарди долари към европейските пазари. В среда на по-ниски множители и започващ фискален цикъл този капитал може да има непропорционално въздействие върху доходността.

Тезата не е антиамериканска. САЩ продължават да разполагат с по-дълбоки пазари, по-гъвкава икономика и доминираща технологична екосистема. Но при P/E около 22 пъти, концентрация над 30 процента и силна зависимост от AI капиталови разходи, маржинът за грешка е ограничен. Европа предлага по-ниски множители, подценен индустриален цикъл и нова фискална динамика, която до скоро липсваше.

Исторически подобни ротации се случват, когато един регион се търгува на премия без устойчив растежен аванс, а друг започва структурна трансформация от ниска база. През периода 2003 до 2007 г. капиталът се насочи към развиващите се пазари след продължителен американски технологичен цикъл. Днес условията са различни, но логиката остава сходна. Когато очакванията са високи в един регион и ниски в друг, дори умерено подобрение в основите може да отключи значителен пренос на капитал.

Голямата ротация рядко се случва внезапно. Тя започва с малки ребалансирания, с ревизии на очакванията и постепенно свиване на валуационните разлики. Когато процесът стане очевиден в данните, значителна част от движението вече е реализирана. Именно затова 2026 г. може да се окаже годината, в която Европа спира да бъде възприемана като второстепенен избор и започва да се разглежда като структурна алтернатива. Ако валуационната премия на САЩ се компресира, а европейският капиталов цикъл набере скорост, ротацията няма да бъде просто теза в анализаторски доклад, а новата реалност на глобалното разпределение на капитала.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.