Снимка: Istock

Азиатските пазари започват 2026 г. не просто силно, а в режим на относително надмощие спрямо САЩ – и това променя географията на капитала. Докато S&P 500 практически стои на място с -0.14% от началото на годината, южнокорейският KOSPI е нагоре с 31%, а японският Nikkei 225 добавя 12.9%. Това не е просто ротация. Това е симптом на структурно пренареждане в цикъла на печалби, ликвидност и валутни очаквания.

Южна Корея се превръща в концентриран залог върху AI индустриалната верига. Двете най-големи компании в индекса – Samsung Electronics и SK Hynix – са нагоре съответно с 51% и 35% от началото на годината, задвижени от търсенето на high-bandwidth memory и AI инфраструктура. KOSPI е скочил с 8% само за последната седмица – най-силното седмично представяне от пет години – и се е удвоил спрямо края на 2024 г. Това е вертикално движение, но подкрепено от експлозия в агрегирания ръст на печалбите: 36% миналата година и очаквани 120% през 2026 г. Историята тук не е просто AI ентусиазъм, а циклично ускорение на маржовете в полупроводниците след дълбока корекция през 2023–2024 г.

Оценките обаче не изглеждат разтегнати в традиционен смисъл. Пазарът се търгува при 12-месечно форвард P/E от 8.7 и 24-месечно от 7.8 – нива, които остават под повечето развити пазари. Това означава, че цената на растежа е ниска спрямо скоростта му. В комбинация с по-консервативно чуждестранно позициониране – нетни продажби от 6 млрд. долара от началото на годината – и рекордни 100 трилиона вона в кеш в брокерските сметки на дребни инвеститори, структурата на притежание изглежда далеч от еуфорична. Класическият балон изисква пренасищане с капитал. Тук виждаме растеж на печалбите преди пълното връщане на чуждия капитал.

Макро рамката подкрепя този процес. Глобалният AI цикъл е капиталово интензивен и изисква реална индустриална експанзия – фабрики, оборудване, енергия. Това не е 1999 г., когато наративът изпреварваше паричния поток. Днес ликвидността в САЩ е по-умерена, Федералният резерв поддържа рестриктивен тон, а доларът постепенно губи част от инерцията си. В подобна среда капиталът търси региони с циклично ускорение и относително ниски оценки. Южна Корея попада точно в тази пресечна точка.

Психологията също е различна от типична късна фаза на бичи пазар. Вместо масова еуфория има въпрос: „Не е ли вече твърде късно?“ Самият факт, че чуждите инвеститори са нетни продавачи, показва липса на консенсусна свръхувереност. Когато ръстът се случва при скептицизъм, той често продължава по-дълго от очакваното. Рискът се промъква не в темпа на покачване, а в концентрацията – зависимостта от няколко технологични гиганта прави индекса чувствителен към всеки обрат в цикъла на паметта.

Япония разказва различна, но също структурна история. Nikkei 225 е нагоре с 12.9%, но без екстремно позициониране. Експозициите в японски акции остават под нивата отпреди пандемията, а чуждестранните потоци все още не са се върнали към пика от периода преди повишението на лихвите от Bank of Japan през юли 2024 г. Това означава, че покачването не е изградено върху пренаситена търговия.

По-интересният елемент е „корелационният суич“. В продължение на години слабата йена подкрепяше японските акции чрез износния канал. Сега наблюдаваме период, в който по-високите японски лихви засилват валутата, но индексът продължава да расте. Това е преход от „дебасмент“ режим към „рефлационен“ режим – пазарът цени фискален импулс и вътрешно търсене, а не само валутна конкурентоспособност. В исторически план това напомня ранните фази на Abenomics, когато структурната промяна в корпоративното управление и капиталовата дисциплина отключи нова оценъчна рамка.

В глобален план не се вижда масово изтегляне на средства от САЩ, а по-скоро пренасочване на маргиналния капитал. Това е съществено. Когато по-малки пазари получават нови потоци, ефектът върху индексите е диспропорционален спрямо обема. Тук размерът работи в полза на Азия.

Основната теза е проста: историята не е в това, че Корея и Япония растат, а че го правят при комбинация от ускоряващи се печалби, умерени оценки и непълно позициониране. Това е различен профил от късния етап на американския технологичен цикъл, където очакванията вече са високи и изненадата е по-трудна.

Посоката на наратива е ясна – капиталът се движи към места, където растежът и оценката все още не са в конфликт – но моментът и устойчивостта на този процес остават функция на глобалната ликвидност, динамиката на долара и способността на AI цикъла да превърне търсенето в устойчиви парични потоци, защото пазарите не награждават ентусиазма, а дисциплинирания растеж.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.