Снимка: Istock

Инвеститорите в дългови инструменти започват все по-отчетливо да се тревожат, че най-големите технологични компании могат да продължат да увеличават задлъжнялостта си в надпреварата за развитие на най-мощните системи за изкуствен интелект, докато това не започне да оказва натиск върху кредитните им профили. Този страх съживява пазара на кредитни деривати в САЩ, където банки и инвеститори използват договори за защита срещу евентуално влошаване на способността на емитентите да обслужват задълженията си.

По данни на Depository Trust & Clearing Corp., кредитни деривати върху отделни висококачествени технологични емитенти, които преди година практически не се търгуваха, днес са сред най-активните контракти извън финансовия сектор. Търговията с кредитни суапове върху дълга на Oracle е активна от месеци, а през последните седмици значително се увеличава и при Meta Platforms и Alphabet. Нетната експозиция по договори, обвързани с дълга на Alphabet, достига около 895 млн. долара, докато при Meta е приблизително 687 млн. долара.

Очакванията, че инвестициите в изкуствен интелект могат да надхвърлят 3 трилиона долара, като значителна част ще бъде финансирана чрез дълг, засилват търсенето на защита. Morgan Stanley прогнозира, че заемането на средства от т.нар. „хиперскейлъри“ може да достигне 400 млрд. долара тази година спрямо 165 млрд. долара през 2025 г. Самата Alphabet обяви, че капиталовите ѝ разходи могат да достигнат 185 млрд. долара в рамките на годината за изграждане на AI инфраструктура. Наскоро компанията пласира облигации за близо 32 млрд. долара в три валути, като емисията привлече многократно по-голям интерес от инвеститорите, включително и 100-годишни облигации.

Увеличаването на търговията с CDS се подпомага и от банките, които поемат ангажименти по финансирането на големи проекти, включително центрове за данни. При очаквано удължаване на периода за разпределение на заемите до девет или дори дванадесет месеца, част от тези институции използват кредитни деривати, за да хеджират временната експозиция в балансите си. Някои доставчици вече предлагат и „кошници“ от CDS върху водещи технологични компании, подобно на бързо развиващия се пазар на облигационни портфейли.

Въпреки ръста на задлъжнялостта, големите технологични компании засега срещат малко затруднения при достъпа до финансиране. Спредовете по облигациите им остават близо до средните за корпоративния индекс, а нивата на ливъридж остават сравнително ниски. Това кара част от хедж фондовете да продават защита, приемайки, че при неблагоприятен сценарий именно компаниите със силни баланси и пазарна капитализация в трилиони долари биха се представили по-добре от по-широкия кредитен пазар.

Други инвеститори обаче виждат в ускореното натрупване на дълг и в масовите емисии облигации признаци на прекомерно спокойствие и подценен риск. Според тях мащабът на потенциалното финансиране може постепенно да окаже натиск върху кредитните профили на технологичните гиганти, особено ако инвестиционният цикъл в изкуствения интелект се окаже по-дълъг или по-капиталоемък от очакваното.

Активността на пазара на кредитни деривати показва, че докато капиталовите пазари продължават да финансират амбициозните AI планове, част от участниците вече търсят защита срещу сценарий, при който надпреварата за технологично лидерство се превръща и в изпитание за балансовата устойчивост на сектора.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.