Снимка: Istock

През януари 2026 г. пазарът на сребро не просто отчете ръст – той буквално разби досегашната си структура. В рамките на броени седмици цената на метала проби психологическата граница от 100 долара и достигна връх от 121.30 долара за тройунция по време на дневната търговия. Само дванадесет месеца по-рано среброто се търгуваше близо до нивата от 30 долара. Ръст от над 300% за по-малко от година не е просто преоценка на активи – това е мащабно ликвидно събитие.

Логиката зад този възход изглеждаше желязна. Среброто навлезе в своята шеста поредна година на структурен дефицит. Търсенето от соларната индустрия оставаше експлозивно. Електрификацията, енергийният преход и производството на електроника – всички те се нуждаеха от огромни количества сребро. Вълната бе подсилена от масовото навлизане на дребните инвеститори, светкавичното раздуване на позициите във фючърси и засиления приток на капитали към ливъридж фондовете (ETP). За един кратък миг среброто не беше просто метал – то се превърна в мощна инерция, подкрепена от глобална макроикономическа теза.

А след това всичко рухна.

На 30 януари среброто се срина с между 30% и 35% само в рамките на една сесия – най-драстичният дневен спад от 1980 г. насам. За броени дни цената пропадна до 71.30 долара. В началото на февруари последва частично възстановяване към 86.50 долара, преди пазарът да се стабилизира в диапазона 80–84 долара. Дори и след този крах, цените останаха двойно по-високи спрямо предходната година.

Но истинската история не е в процентите на спада. Истинската история е в това кое се пречупи първо.

На 5 февруари цената на „спот“ среброто падна със 17% в рамките на деня, след като за кратко се търгуваше над 90 долара в азиатските часове. За сравнение, златото в най-лошия си момент отстъпи едва с 3–4%. Това разминаване е структурно. Среброто е „дълбок“ пазар, докато ликвидността не изчезне. Златото е разпределено глобално и е структурно вградено в балансите на централните банки. Пазарът на сребро е по-малък, по-концентриран и далеч по-чувствителен към спекулативното позициониране.

Когато ликвидността изтънее, среброто пропада в бездната.

Януарският пик не се дължеше единствено на индустриалните фундаменти. Той беше резултат от „пренаселване“ на пазара. Позициите във фючърси се разтегнаха до краен предел, търсенето на кол-опции се засили, а инерцията при дребните играчи подхрани ливъриджа на институциите. Щом обръщането започна, динамиката на маржин изискванията пое контрола. Борсата COMEX вдигна изискванията за обезпечение, принуждавайки инвеститорите да разпродават. По-силният долар и затягането на финансовите условия ускориха този процес. Това не беше бавна преоценка, а шоково разчистване на позиции.

Тогава се появи и най-красноречивият сигнал. Китайският милиардер и трейдър Биан Симинг изгради най-голямата нетна къса позиция в сребро на Шанхайската фючърсна борса – около 450 метрични тона (близо 30 000 фючърсни договора). С падането на цената, пазарната стойност на тази позиция се доближи до 300 милиона долара, а нетните му печалби се оценяват на близо 1 милиард юана.

Това не е случаен спекулативен залог. От началото на 2022 г. се съобщава, че Симинг е генерирал близо 3 милиарда долара печалба от дълги позиции в злато. Неговата позиция не е срещу благородните метали като цяло. Тя е относителна – той залага на златото пред среброто.

Тази разлика е от огромно значение. Среброто заема неудобна двойствена идентичност. То е етикетирано като „благородно“, но се държи циклично. То е хедж срещу инфлацията, но зависи пряко от индустриалното търсене. То печели от прилива на ликвидност, но страда първо, когато тя пресъхне.

Разривът между златото и среброто по време на срива илюстрира това ясно. Златото се търгуваше волатилно, но устойчиво. Среброто загуби над една трета от януарския си връх за дни. Съотношението злато-сребро, което се бе свило по време на ралито, отново започна да се разширява.

Когато доверието в паричната система е под въпрос, златото абсорбира защитните потоци от капитал. Когато финансовите условия се затягат и чувствителността към икономическия растеж се покачва, среброто абсорбира ударите от разпродажбите.

Индустриалният пласт добавя още крехкост. Институтът за среброто посочи, че промишленото търсене може да спадне с около 2% през 2026 г., тъй като високите цени принуждават производителите на соларни панели да ограничават съдържанието на сребро в продуктите си. Това не е колапс на търсенето, а еластичност. Но еластичността при 120 долара за унция е нещо съвсем различно от еластичността при 30 долара.

Пазарите не се пречупват само заради фундаментални фактори. Те се пречупват заради сблъсъка на прекомерното позициониране с липсата на ликвидност.

Среброто през януари 2026-а повтори старите модели на исторически крахове от 1980 и 2011 г. Дебатът днес не е дали среброто има дългосрочно индустриално значение (очевидно има), нито дали съществува структурен дефицит (той е факт). Въпросът е дали цената не се е движила по-бързо, отколкото капиталовата структура може да поеме.

Дори след срива, цената от 80–84 долара показва, че пазарът не е отхвърлил структурната теза за дефицита. Той просто отхвърли скоростта, с която се развиваше тя.

Разделението между златото и среброто стана по-остро от всякога. Златото продължава да функционира предимно като парична застраховка – по-малко волатилно и по-институционално вградено. Среброто се държи като хибрид с ливъридж – отчасти индустриална суровина, отчасти макро израз, изключително чувствителен към промените в ликвидността.

Късата позиция за 300 милиона долара не е просто заглавие в новините. Тя е сигнал. Когато най-печелившият „бик“ на пазара на злато за последните четири години изгради огромна къса позиция в сребро, сделката не е идеологическа. Тя е структурна. Тя отразява виждането, че в краткосрочен план ликвидността и пренасищането на пазара тежат повече от темата за недостига.

Среброто не се срина, защото историята му изчезна. То рухна, защото пазарите, когато са пренаселени, се преоценяват яростно. И през 2026 г. среброто напомни на инвеститорите една стара истина: металите може и да са в една категория, но не изпълняват една и съща функция.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.