Снимка: Istock

Глобалните пазари влизат в средата на февруари в състояние на контролирано напрежение, което не прилича нито на паника, нито на еуфория, а по-скоро на внимателно преоценяване след месеци на устойчив ръст и нови исторически върхове. Инвеститорите вече не спорят дали трендът е възходящ, а доколко е устойчив и какво може да го разклати първо.

На Уолстрийт сесията завърши със смесени резултати, но с важен символичен момент – Dow Jones премина границата от 50 000 пункта и отбеляза нов исторически връх. В същото време S&P 500 и Nasdaq отстъпиха леко, което подсказва, че под повърхността на индексите протича ротация, а не капитулация. Основният катализатор бяха разочароващите данни за търговията на дребно в САЩ, които отчетоха нулев месечен ръст при очаквания за повишение. Това не е сигнал за рецесия, но е напомняне, че американският потребител – гръбнакът на глобалния растеж – може би започва да губи част от инерцията си.

Реакцията на пазара беше показателна. Индустриалните и по-дефанзивните сектори устояха сравнително добре, докато компаниите с високи оценки и дълга продължителност на бъдещите печалби, особено в технологичния сегмент, понесоха по-силен натиск. Доходността по облигациите се повиши по-рано през деня, преди да се стабилизира, което допълнително натежа върху чувствителните към лихвите акции. Това не е разпродажба, а по-скоро пренареждане на риска. Пазарът остава конструктивен, но вече е по-взискателен към цената, която плаща за растеж.

В Европа картината е по-спокойна, но не и без нюанси. Основните индекси се търгуват близо до историческите си върхове, а общоевропейският STOXX 600 остава стабилен около рекордни нива. Инфлацията постепенно се охлажда към целта на Европейската централна банка, но Франкфурт не бърза с нови понижения на лихвите. Депозитната ставка остава на 2%, което поставя инвеститорите в междинна фаза – достатъчно комфортна, за да поддържа оценките, но не достатъчно стимулираща, за да отприщи нова вълна на експанзия. Европейските пазари не водят глобалното рали, но и не изостават. Движението е дисциплинирано, без признаци на прекомерна спекулация.

Азиатските пазари внесоха по-оптимистичен тон, особено след сигналите от Китай. Данните показват, че потребителската инфлация се забавя повече от очакваното, а производствените цени остават в продължителна дефлация. Това засилва очакванията за нови стимули от Пекин преди предстоящата парламентарна сесия през март. Пазарите в Хонконг и Шанхай реагираха умерено положително, докато Австралия отбеляза по-силен ръст. В основата на китайската динамика обаче стои важна особеност – растежът все по-силно се концентрира в секторите на чистата енергия и електромобилите. Без тях икономическата експанзия би изглеждала значително по-слаба. Това означава, че възстановяването е секторно, а не широкообхватно, което увеличава зависимостта от политическа подкрепа.

На валутните и суровинните пазари инвеститорите заеха изчаквателна позиция. Златото се консолидира близо до високи нива след силен възходящ период, като вниманието е насочено към предстоящите данни за инфлацията и заетостта в САЩ. Скъпият благороден метал остава барометър на геополитическите рискове и на очакванията, че реалните лихви няма да се повишат рязко оттук нататък. Криптовалутите също се движат волатилно, но без ясно изразена посока, което подсказва, че ликвидността вече не е единственият двигател, а макроикономическите фактори започват да играят по-осезаема роля.

В региона на Югоизточна Европа пазарите запазват положителен импулс. Българската фондова борса продължава силното си начало на годината, а анализаторите вече говорят за потенциална вълна от нови първични публични предлагания през пролетта. Понижението на цените на електроенергията в региона допринася за облекчение върху индустриалните разходи и подобрява краткосрочните маржове.

Голямата картина показва пазарна среда, в която рискът не е изчезнал, но е прецизиран. Американските индекси са на рекордни нива, европейската инфлация се нормализира, Китай балансира между дефлация и стимули, а инвеститорите внимателно пренастройват портфейлите си. Това не е класически риск-он или риск-оф сценарий. Това е фаза на селективност. Капиталът не напуска пазара, но търси по-устойчиви истории и по-разумни оценки.

Предстоящите данни за инфлацията в САЩ вероятно ще определят краткосрочната посока. Ако ценовият натиск се окаже по-силен от очакваното, пазарите могат да тестват търпението си. Ако обаче тенденцията към охлаждане се потвърди, възходящият тренд може да продължи, макар и с по-бавен и по-зрял ритъм. Засега глобалните пазари не бягат напред. Те поемат въздух, преценяват риска и продължават да се движат нагоре с повече внимание, отколкото шум.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.