Снимка: Istock

Европейският пазар за изкуствен интелект навлиза във фаза, в която количеството капитал вече не е безусловно предимство, а започва да се превръща в структурен риск. Данните от последния годишен доклад на PitchBook не описват просто подем, а ясно очертана концентрация, която променя начина, по който функционира цялата венчър екосистема на континента. През 2025 г. в европейски AI стартъпи са инвестирани приблизително 23.5 млрд. евро – ръст от над 30% спрямо предходната година. Само по себе си това би изглеждало като успех. Истинската история обаче започва, когато този ръст се постави в контекст.

Около една трета от всички венчър инвестиции в Европа вече са насочени към AI. Делът на сектора в общата стойност на сделките се покачва от 28.1% през 2024 г. до близо 33.7% през 2025 г., а при броя на сделките – от 27.7% до над 33%. Това означава, че не само големите чекове, но и масовото разпределение на капитал следва една и съща логика. Половината от най-големите венчър сделки в Европа през годината са AI-свързани, включително мащабното финансиране на Mistral AI и големи инфраструктурни играчи. Пазарът вече не прави фини разграничения – той работи с бинарна рамка: AI или извън играта.

Когато AI бъде изваден от уравнението, европейският венчър пазар изглежда далеч по-крехък. Общата стойност на сделките нараства с около 5.1%, но без AI би последвал спад от приблизително 5.7% на годишна база. Това означава, че целият отчетен растеж е статистически зависим от една единствена вертикала. Това не е възстановяване на широка иновационна активност, а концентрация, която маскира слабостта на останалата екосистема. В исторически план подобни конфигурации рядко завършват с плавно нормализиране – по-често с рязко охлаждане.

Тук се появява структурният риск за Европа. За разлика от САЩ, където дълбоките капиталови пазари позволяват едновременно съществуване на няколко доминиращи технологични вълни, европейският венчър пазар е по-малък, по-фрагментиран и по-чувствителен към цикли. Когато над една трета от капитала се концентрира в AI, останалите вертикали – финтех, индустриални технологии, здравеопазване, климатични решения – не просто губят финансиране, а губят критична маса. Това означава по-малко компании, по-малко експерименти и по-малко вторични ефекти, които традиционно поддържат устойчив растеж.

Парадоксът е, че тази концентрация съвпада с нарастващи очаквания за корекция именно в AI оценките. Анализаторите на PitchBook вече прогнозират, че AI може да надхвърли 50% от общата стойност на венчър сделките в Европа в близък хоризонт. Това не е признак на увереност, а на стадно поведение. Колкото по-голям става делът на една тема, толкова по-системен става рискът при неизбежната корекция. Европа вече преживя подобен момент след 2021 г., но тогава имаше повече алтернативни двигатели. Днес тези буфери са по-слаби.

Макроикономическата рамка допълнително усложнява картината. Европа няма нито агресивна индустриална политика като Китай, нито мащабните частни капиталови пазари на САЩ. Нейното историческо предимство е разнообразието – мрежа от средни компании, специализирани ниши и дълбока индустриална експертиза. Концентрацията на венчър капитал в AI работи срещу този модел. Вместо AI да бъде хоризонтална технология, която усилва производителността на други сектори, тя започва да ги измества от достъпа до капитал.

Психологическият ефект не е по-малко важен. AI вече не е просто технология, а етикет, необходим за привличане на внимание и финансиране. Това стимулира изкуствено прекатегоризиране на компании, които използват алгоритми, но не притежават устойчиво AI предимство. В краткосрочен план това поддържа обемите на сделките и създава усещане за динамика. В средносрочен обаче подкопава доверието, защото неизбежно води до разминаване между разказ и икономическа реалност. Исторически именно такива фази завършват не с меко приземяване, а с рязко свиване на рисковия апетит.

Още по-важното е, че Европа рискува да направи AI системно важен за целия си венчър модел. Когато една вертикала се превърне в носител на целия растеж, тя престава да бъде възможност и започва да бъде точка на уязвимост. При корекция ефектът няма да остане локален. Той ще се пренесе върху целия пазар, ще удари финансирането на ранните етапи и ще ограничи способността на Европа да генерира следващата вълна от иновации извън модата на момента.

Посоката е ясна: изкуственият интелект ще остане ключова технология и стратегически приоритет. Моментът обаче е рисков. Европа не страда от липса на AI амбиция, а от прекомерна концентрация на капитал и внимание. Ако тази тенденция продължи, следващата корекция няма да бъде просто секторна. Тя ще бъде екосистемна – защото ще оголи факта, че прекалено много надежди са били натоварени върху една история. А когато тази история се забави, въпросът вече няма да е защо AI оценките падат, а защо Европа отново остава без достатъчно втори двигател.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.