Снимка: Istock

Белият дом продължава да говори за „силен долар“, но пазарът вече не слуша декларации, а чете поведение. Разминаването между официалната реторика и ценовата динамика на щатския долар се превърна в една от най-ясните макроистории на началото на 2026 г. След спад от около 9% през 2025 г. и допълнителна слабост в началото на новата година, доларът не показва типичната си способност да се възстановява бързо след периоди на несигурност. Това е ключов сигнал, защото не става дума за краткосрочна пазарна прищявка, а за промяна в доверието.

Контекстът е важен. Американската валута дълги години се ползваше от това, което икономистите наричат „прекомерна привилегия“ – статут на световна резервна валута, подкрепен не само от мащаба на икономиката, но и от ролята на САЩ като гарант на глобалната сигурност и правилата на международния ред. В подобна рамка дори политически сътресения често водеха до поскъпване на долара, защото капиталът търсеше убежище. Днес реакцията е различна. След обявяването на тарифите около т.нар. „Liberation Day“ доларът загуби над 5% за дни и почти година по-късно тези загуби не са наваксани.

Фундаменталната причина не е в икономическите данни, а в политическия шум. Валутните стратези на Goldman Sachs ясно формулират проблема: несигурността около политиката вече не е временен шок, а устойчива характеристика на средата. Инвеститорите влязоха в 2026 г. с очакване за подкрепа на икономическия цикъл, но вместо това получиха нови търговски заплахи и противоречиви сигнали. За валута, чиято сила е тясно свързана с предвидимостта, това е токсична комбинация.

Монетарният слой допълнително усложнява картината. Номинацията на Кевин Уорш за потенциален председател на Federal Reserve първоначално даде кратък тласък на долара, защото Уорш е възприеман като „ястреб“. Но този ефект бързо се изпари, след като самият президент даде ясно да се разбере, че не би подкрепил повишаване на лихвите. Така пазарът получи още един сигнал, че независимостта на Фед може да бъде поставена под натиск, а бъдещата политика – по-мека, отколкото инфлационната динамика би изисквала. За валутата това означава по-ниска реална доходност и по-слаб магнит за глобалния капитал.

Психологическият аспект е още по-дълбок. Доларът не отслабва, защото инвеститорите са намерили „по-добра“ резервна валута. Евро, швейцарски франк и дори някои валути на развиващи се пазари поскъпват, но никоя от тях не предлага пълна алтернатива. Това, което се променя, е поведението: вместо да концентрира риска в една доминираща валута, капиталът започва да се разпределя. Точно това има предвид Macquarie Bank, когато говори за „диверсификация далеч от долара“ като процес, който може да продължи десетилетие или повече. Исторически подобни вълни не са били кратки, защото са свързани с геополитически завои, а не с циклични корекции.

Най-ясният страничен ефект от тази промяна е движението при твърдите активи. Златото поскъпна с над 60% през 2025 г. и остава значително нагоре и през 2026 г., а индустриални и благородни метали следват същата посока. Това не е класическа инфлационна паника, а застраховка срещу валутна и политическа несигурност. Както отбелязват анализатори от Saxo Bank, слабостта на долара се превръща в ускорител на търсенето на активи, които не зависят от ничия парична политика.

Важно е да се подчертае, че това все още не е пълна ерозия на статута на долара. Икономистите от Bank of America са прави, че при истинско обезценяване бихме видели не само слаб долар, но и рязък спад на оценките на американските финансови активи като цяло. Това засега не се случва. Американските капиталови пазари остават най-дълбоките и ликвидни в света, а доларът продължава да бъде основната разчетна валута в международната търговия.

Но тук идва по-тихият, по-структурен извод, формулиран от бившия ръководител на международните финанси във Фед Стивън Камин: ако преди години беше трудно да си представим свят без доминиращ долар, днес подобен сценарий вече не изглежда немислим. Това не означава внезапен срив, а постепенно износване на доверието, при което всяка нова политическа намеса, всеки търговски конфликт и всеки сигнал за натиск върху централната банка добавя още един малък, но постоянен минус.

Историята тук не е дали доларът ще загуби статута си утре, а че пазарът започва да го третира по-малко като безусловен стълб и повече като актив, подложен на политически риск. Това е фундаментална промяна в режима. В такъв свят валутите не се движат само от лихвени диференциали и икономически растеж, а от доверие в институциите и предвидимостта на властта. И докато официалната линия говори за „силен долар“, пазарът тихо, но последователно показва, че силата вече не се приема за даденост, а трябва да бъде доказвана всеки ден.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.