Снимка: Istock

Наблюдаваното поведение на големите технологични компании все по-силно напомня не за бъдещето, а за дълбоко минало от историята на индустрията. Днешните водещи платформи започват да приличат на IBM от 60-те години на миналия век – не по продукти, а по логика на контрол, мащаб и самодостатъчност. Това не е носталгия, а структурен завой, продиктуван от натиска на нова технологична вълна и от нарастващото значение на изчислителната мощ като стратегически ресурс.

Компании като Alphabet, Meta, Microsoft и Amazon вече не се задоволяват с ролята на клиенти на външни доставчици. Те проектират собствени чипове, изграждат собствени кабелни мрежи, оптимизират собствени системи за връзка между центровете за данни и постепенно затварят целия производствен кръг – от суровата изчислителна мощ до крайния софтуерен продукт. Това е класическа вертикална организация, позната от епохата, когато индустриалните гиганти са търсели сигурност чрез пълен контрол върху веригата на доставка.

Историческата аналогия с IBM не е случайна. През 60-те години IBM доминира компютърната индустрия, защото произвежда почти всичко сама – от хардуерните компоненти до крайните системи. Причината не е била само стремеж към по-високи печалби, а и страх от недостиг на части, бавни доставчици и липса на стандарти. Резултатът е бил впечатляващ: десетилетие по-късно компанията държи над половината от стойността на целия сектор. Контролът върху основните елементи ѝ дава стабилност, мащаб и почти непробиваема защита от конкуренция.

Днешната ситуация има сходна логика, макар и различен технологичен контекст. Бързото разпространение на изкуствения разум превърна изчислителната мощ в най-ценния ресурс на пазара. Зависимостта от един водещ доставчик на чипове – в случая Nvidia – започна да изглежда не просто като оперативен риск, а като стратегическа уязвимост. Ограничените доставки, високата цена и конкуренцията между самите клиенти създадоха силен стимул големите платформи да поемат контрол върху собствената си основа.

Тук вертикалната организация не е идеология, а защитен механизъм. Собствените чипове позволяват по-добро съответствие между хардуер и софтуер, по-ниски разходи за определени натоварвания и по-голяма предвидимост на капацитета. Собствените кабели и мрежи намаляват зависимостта от външни оператори и осигуряват по-ниска латентност и по-висока надеждност. В свят, в който енергията, пространството и времето за реакция се превръщат в ограничения, подобен контрол става решаващ.

Психологическият момент е също толкова важен, колкото и технологичният. Големите компании действат в режим на стратегическа тревожност. Те не искат да бъдат изненадани от прекъсване на доставки, регулаторни промени или рязка промяна в цените на ключов компонент. Както IBM навремето се е страхувала да разчита на външни производители в ранните години на компютрите, така и днешните платформи не желаят да оставят бъдещето на изкуствения разум в ръцете на един-единствен доставчик.

Но историята на IBM съдържа и предупреждение. Вертикалната организация работи отлично, докато технологията е сложна, скъпа и трудно достъпна. Когато разходите паднат и стандартите се отворят, предимството започва да се топи. През 90-те години именно поевтиняването на компонентите и възходът на независими производители подкопават позицията на IBM. Компанията постепенно губи контрола си върху екосистемата и е принудена да се преструктурира.

Същият риск съществува и днес. Проектирането на собствени чипове изисква огромни инвестиции, дългосрочно планиране и постоянен достъп до най-модерни производствени мощности. Това не е стратегия, която може да бъде поддържана безкрайно от всички участници. Вероятно само няколко компании ще могат да си позволят подобен модел в дългосрочен план, докато останалите ще трябва да избират между зависимост и специализация.

Същината на настоящата промяна не е в това, че големите технологии стават „като IBM“, а че цикълът на индустрията отново се завърта към концентрация и контрол. Вертикалната организация се връща не защото е модерна, а защото условията я правят рационална. Въпросът не е дали този модел ще работи, а колко дълго ще остане източник на предимство, преди самият напредък да го превърне от защита в бреме.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.