Снимка: Istock

Разпродажбата на акциите на софтуерните компании не е срив на технологии, а срив на възприятия. Пазарът реагира не на вече настъпила промяна в начина, по който тези компании печелят пари, а на внезапно разклащане на представата кои части от софтуерния свят са лесно заменими и кои не. Когато OpenAI и Anthropic показаха инструменти, способни да изпълняват задачи, които доскоро се смятаха за защитени от автоматизация, реакцията беше типична за късен пазарен цикъл – първо се продава всичко без разлика, а едва след това започва мисленето.

Числата показват мащаба на тази реакция. Фондът IGV загуби над 16% само за осем търговски сесии – движение, което трудно може да бъде обяснено с реално влошаване на основните показатели за толкова кратко време. Дори компании от най-висок мащаб като Microsoft понесоха двуцифрен спад и стотици милиарди заличена пазарна стойност, въпреки че мястото им в корпоративните системи не се е променило за две седмици. Това е класически пример за безразборна разпродажба, водена от несигурност, а не от прецизна оценка.

По-широката картина допълва този прочит. След години на високи оценки, поддържани от евтин капитал и предвидими приходи от абонаменти, софтуерният сектор навлиза във фаза на преоценка точно когато цената на финансирането остава по-висока, а разказът около изкуствения разум променя разбирането за стойност. В такива моменти пазарът започва да възприема самото писане на код като нещо обикновено и търси устойчивост в други елементи – мащаб, данни, дълбоко вграждане в системите и сложност, свързана с правила и сигурност.

Психологията стои в центъра на тази динамика. Страхът не е, че новите технологии ще направят софтуера по-добър, а че ще заличат границата между доставчик и клиент, между готов продукт и вътрешно решение. Тази тревога удря най-силно компаниите, които предлагат крайни приложения, защото стойността им се възприема като по-лесно заменима. Обратно, фирмите, които изграждат основата на системите и се занимават със защита на данните, изглеждат по-трудни за подмяна и по-зависими от натрупано знание, а не просто от автоматично генериран код.

Исторически това напомня периода около 2014–2015 г., когато преминаването към облачни решения беше възприемано като заплаха за традиционния корпоративен софтуер. Тогава пазарът първо наказа целия сектор, преди да приеме, че именно компаниите, които изграждат основната инфраструктура, са сред най-големите печеливши. И тогава, както и сега, страхът беше реален, но разпределен неравномерно спрямо истинския риск.

Същината на сегашната корекция не е в тезата, че новите технологии „изяждат“ софтуера, а че го пренареждат. Самият код губи ореола си на защитена стойност, но работните процеси, управлението на данни, сигурността и свързването на системи остават трудни за замяна. Затова пазарът постепенно започва да прави разлика между основата и надстройката, между системния слой и потребителския интерфейс. Първоначалната реакция беше паническа, но паузата показва, че започва етап на по-внимателно разграничаване.

В крайна сметка това движение не унищожава софтуерния сектор, а го принуждава да определи наново къде точно се намира трайната стойност, като истинският риск вече не е дали новите технологии ще бъдат използвани, а кои модели ще докажат, че могат да ги превърнат в устойчиви приходи, без сами да обезценят основата си.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.