Снимка: iStock

През тази седмица софтуерният и финансовият сектор преживя разпродажба за около 300 милиарда долара – и макар подобни пазарни трусове рядко да имат един-единствен виновник, името Anthropic изплува като катализатор. Поводът бе нов юридически продукт на компанията за изкуствен интелект, който разпали опасения, че автоматизацията навлиза по-дълбоко и по-бързо от очакваното в сфери, смятани доскоро за относително защитени.

С около 2000 служители Anthropic демонстрира продуктивност, която поставя в неудобно положение далеч по-големи организации. Само през януари компанията обяви над 30 нови продукта и функционалности – темпо, което контрастира рязко с по-предпазливите и фрагментирани лансирания на конкуренти. Последното попълнение, моделът Claude Opus 4.6, е насочен директно към т.нар. „knowledge work“ и неизбежно увеличава напрежението върху утвърдени SaaS платформи.

Сравнението е безмилостно. OpenAI разполага с приблизително двойно повече служители, Microsoft Corp има над 228 000 души персонал, а Alphabet Inc. – около 183 000. И все пак инструментите на Anthropic за генериране на код и автономна работа с компютърни среди надминават по зрялост и практическа полезност това, което големите играчи успяха да пуснат напоследък. За компания с далеч по-ограничени ресурси това е впечатляващо – и тревожно за пазарите.

Коренът на тази ефективност се крие в нещо, което на пръв поглед би трябвало да я забавя: маниакална обсебеност от мисията. Anthropic е основана от бивши служители на OpenAI, убедени, че предишният им работодател подценява рисковете от изкуствения интелект, включително екзистенциалните. В новата компания този страх се превръща в идеология, а изпълнителният директор Дарио Амодей – в неин жрец.

Два пъти месечно Амодей събира екипа си на т.нар. „Dario Vision Quest“ – дълги срещи, в които той говори за изграждането на надеждни AI системи, геополитиката и ефектите върху пазара на труда. Именно той предупреди, че до пет години до 50% от началните офис позиции могат да изчезнат. Парадоксът е очевиден: компанията, която най-гръмко говори за безопасност, активно разработва инструменти, ускоряващи тази трансформация.

Хора, близки до Anthropic, описват вътрешната атмосфера като култоподобна – но не в задължително негативния смисъл. Лоялността към мисията елиминира вътрешните конфликти и бюрократичните търкания, които често парализират големите корпорации. Когато Meta Platforms Inc. опита да примами изследователи от Anthropic с обещания за промяна на стратегията си към по-затворени системи, реакцията вътре в стартъпа бе скептична – отвореният код се възприема като риск, не като добродетел.

По-рано този месец Амодей публикува есе от 20 000 думи за цивилизационните рискове на AI, а компанията разпространи и своеобразна „конституция“ за системата Claude. Документът не само задава морални рамки, но и указва как моделът да обработва хипотезата за собственото си изключване – почти философски подход, който едновременно служи като предпазен механизъм и маркетингов сигнал.

Резултатът е измерим. Според класация на изследователи от Scale.ai моделите на Anthropic са сред най-честните на пазара – по-рядко „халюцинират“ и по-често признават, когато не знаят нещо. За корпоративните клиенти това доверие е решаващо, а броят им расте.

Историята на технологичния сектор познава много благородни мисии, ерозирали под натиска на инвеститорите. Мотото „Don’t be evil“ на Google и първоначалният нестопански идеал на OpenAI са показателни примери. Разликата при Anthropic е, че идеологията не просто оцелява, а ускорява изпълнението. Както отбелязва Себастиан Мелаби от Съвета за външни отношения, усещането за „висша кауза“ често прави организациите по-ефективни – както в армията, така и в бизнеса.

Сега обаче залогът расте. Anthropic търси 10 милиарда долара финансиране при оценка от 350 милиарда. С такива числа натискът за растеж неизбежно ще се засили. Въпросът е дали културата на безопасност ще издържи, когато очакванията на пазара започнат да диктуват темпото – и когато социалните последици от тази ефективност станат по-осезаеми.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.