Снимка: Istock

Слабостта на софтуерния сектор в началото на 2026 г. не е просто лош месец или статистическа аномалия, а симптом на по-дълбока трансформация в начина, по който капиталът оценява растеж, риск и обещания. Исторически слабият януари, в който софтуерните акции загубиха около 15% чрез ETF-и като IGV, не се случи във вакуум. Той дойде в момент, когато пазарът постепенно затваря една дълга глава – ерата, в която почти всяка SaaS компания можеше да разчита на мултипъл, изпреварващ реалния бизнес, само защото „расте“.

Това, което прави настоящата ситуация толкова напрегната, е контрастът между микро и макро логиката. На микро ниво много от големите софтуерни имена изглеждат по-евтини, отколкото са били от години. Forward P/E коефициентите са се свили драстично спрямо края на 2025 г., а цените са се върнали към нива, които предполагат не експанзия, а съмнение. На макро ниво обаче капиталът има алтернатива – и тя се казва инфраструктура за AI. Докато софтуерът се бори с въпроса „как да монетизира AI“, хардуерът вече го прави, което ясно личи от резултатите и насоките на компании като ASML и Sandisk.

Тук се ражда основното напрежение в анализа: дали сривът в софтуера е възможност, или е предупреждение, че секторът навлиза в по-дълъг период на структурно обезценяване. Оптимистичната теза, защитавана от анализатори като Самад Самана от Jefferies, е, че AI монетизацията неминуемо ще се „изкачи по стека“ – от чиповете и оборудването към приложенията и платформите. Според тази логика компании като ServiceNow, Shopify и Twilio са в изгодна позиция, защото вече притежават дълбоки връзки с корпоративни клиенти и реални бизнес процеси. AI тук не замества продукта, а го усилва.

По-песимистичната теза, изразена от анализатори като Арджун Бхатия от William Blair, е по-неудобна, но и по-структурна. Софтуерът вече не е „кралят на растежа“. Ръстът не се ускорява, а в някои сегменти дори се нормализира към икономиката като цяло, докато други части на технологичния пазар – свързани с центрове за данни, мрежи и хардуер – преживяват нов инвестиционен цикъл. В този контекст спадът в софтуера не е свръхреакция, а преоценка на дългосрочните очаквания.

Таблицата със S&P 500 софтуерните компании прави тази дилема още по-ясна. От една страна, виждаме внушителен предполагаем 12-месечен потенциал нагоре – до 75% при Oracle и над 60% при ServiceNow. От друга страна, тези числа не са прогноза, а отражение на това колко силно са били компресирани оценките. Oracle, например, съчетава очакван CAGR на приходите над 30% с forward P/E около 21 – комбинация, която исторически би изглеждала изключително атрактивна. Но именно тук се крие рискът: дали тези очаквания за растеж ще се материализират в среда, в която клиентите са по-внимателни, а AI заплашва да изяде част от стойността на традиционните лицензионни модели.

Психологията на пазара в момента е решаваща. Софтуерният сектор не се търгува на база тримесечни резултати, а на база страх. Страх, че AI ще комодитизира функции, които доскоро оправдаваха високи абонаментни такси. Страх, че корпоративните бюджети ще се насочат към инфраструктура, а не към още един SaaS договор. Страх, че „vibe-coding“ и генеративните платформи ще подкопаят бариерите за вход. Когато един сектор се търгува на страх, цените могат да останат под натиск по-дълго, отколкото фундаментите изглеждат логични.

Исторически това напомня на други периоди, в които технологични под-сектори губят статута си на безусловен фаворит. В началото на 2000-те интернет софтуерът премина през подобна фаза – не защото технологиите изчезнаха, а защото очакванията бяха прекалено напред във времето. По-късно, през 2018–2020 г., корпоративният софтуер отново бе преоценен, когато растежът се нормализира. В повечето случаи дъното не идва тогава, когато оценките изглеждат „евтини“, а когато пазарът престане да обсъжда сектора като цяло и започне да прави разлика между модели, които генерират реална оперативна стойност, и такива, които разчитат на инерция.

Точно тук ServiceNow и подобните му компании се открояват концептуално. Те не продават „AI като функция“, а оптимизация на работни потоци, спестяване на време и контрол върху сложност. Това ги прави по-близки до инфраструктура, отколкото до чист SaaS. Shopify, от своя страна, стои на границата между платформа и екосистема, където AI може да увеличи продуктивността на търговците, но и да усили конкуренцията между тях. Twilio остава по-уязвим, защото комуникационните услуги са по-лесни за комодитизация, дори когато са обогатени с AI.

Големият въпрос „дали сега е моментът“ остава отворен не защото липсват аргументи за възход, а защото цикълът все още не е завършил психологически. Секторът е преминал от еуфория към разочарование, но още не е достигнал фазата на безразличие. Докато това не се случи, отскоците могат да бъдат резки, но нестабилни, а дъната – трудни за улавяне.

Историята тук не е в това дали софтуерните акции могат да поскъпнат с 50 или 75%, а в това дали софтуерът ще си върне ролята на водещ разказ в технологичния пазар. Засега капиталът предпочита да плаща за бетон, силиций и енергия, а не за абстрактна интелигентност. Когато този баланс се обърне, софтуерът ще бъде там – но моментът на тази смяна остава несигурен, а търпението се превръща в по-ценен актив от смелостта.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.