Снимка: iStock

Икономиката на Еврозоната нарасна повече от прогнозите през последното тримесечие на 2025 г., показвайки устойчивост на фона на засиленото търговско напрежение със Съединените щати. Брутният вътрешен продукт се е увеличил с 0,3% спрямо предходното тримесечие, съобщи Евростат, запазвайки темпа от летните месеци. Очакванията на анализаторите бяха за по-умерен ръст от 0,2%.

Данните идват в момент, когато европейската икономика все още усеща ефектите от митата, наложени от администрацията на Доналд Тръмп през миналата година. Въпреки това резултатите за края на 2025 г. сочат, че регионът като цяло се справя по-добре от очакваното.

Сред големите икономики в блока Германия, Италия и Испания отчетоха по-силен растеж от прогнозирания. Испания отново се открои като най-добре представящата се икономика, с разширяване от 0,8% през четвъртото тримесечие. Франция отбеляза ръст от 0,2%, в съответствие с очакванията на пазарите.

По-широката картина за региона показва, че валутният съюз е завършил 2025 г. в сравнително стабилно състояние. Перспективите за 2026 г. включват растеж над 1%, подкрепен от планираното увеличение на публичните разходи в Германия, които трябва да дадат тласък на икономика, бореща се с продължителен период на слаб растеж.

Същевременно рисковете не са изчезнали. Последните търговски заплахи от страна на Доналд Тръмп, включително свързани с Гренландия, както и поскъпването на еврото, пораждат опасения за износителите в еврозоната. По-силната валута традиционно затруднява конкурентоспособността на европейските компании на глобалните пазари.

По отношение на инфлацията натискът изглежда отслабва. Потребителските цени в региона се движат около целта на Европейската централна банка, което позволява основните лихвени проценти да останат стабилни на равнище от 2%. В Испания инфлацията през януари е достигнала 2,5% на годишна база, което представлява спад спрямо 3% месец по-рано.

Регионалните данни от Германия сочат, че националната инфлация вероятно леко ще надхвърли 2%, но без значителни отклонения. Анкета на Европейската централна банка сред потребителите показва, че инфлационните очаквания за следващите 12 месеца са останали стабилни в края на 2025 г., като същевременно се отчита умерено подобрение в нагласите към икономическата ситуация.

Ръст е отчетен и в други държави от еврозоната. Брутният вътрешен продукт се е увеличил с 0,5% в Нидерландия, с 0,2% в Австрия и с 0,8% в Португалия. Литва е регистрирала най-високия темп на растеж сред страните от блока – 1,7% за тримесечието. Предварителен икономически индикатор сочи разширяване от 0,6% във Финландия, докато Ирландия е навлязла в рецесия.

В Германия растежът от 0,3% между октомври и декември е бил подкрепен основно от потреблението на домакинствата и държавните разходи. Очаква се планираните инвестиции на канцлера Фридрих Мерц в инфраструктура и отбрана да засилят икономическата активност през настоящата година. Правителството прогнозира увеличение на брутния вътрешен продукт с 1% през 2026 г., след като страната едва избегна тройна рецесия през 2025 г.

Въпреки това бизнес настроенията в Германия остават сдържани. Компаниите продължават да следят развитието на международната търговия, включително ефектите от новото търговско споразумение между Европейския съюз и Индия, което отваря нови експортни възможности, но също така може да доведе до ново напрежение със Съединените щати.

Испанската икономика продължава да се представя по-добре от повечето си партньори, подпомогната от силния туристически сектор и притока на имигранти. Националната статистика отчита, че растежът през последното тримесечие е бил движен основно от вътрешното потребление.

В Италия външната търговия е оказала негативно влияние върху икономиката, но този ефект е бил компенсиран от стабилното вътрешно търсене, което е позволило на страната да отчете растеж от 0,3%.

Франция завърши годината на фона на политическа нестабилност, включително нов срив на правителството и остри дебати около увеличаването на данъците и съкращенията на разходите с цел ограничаване на бюджетния дефицит. Въпреки това инвестициите през четвъртото тримесечие са нараснали с 0,2%, а потребителските разходи са ускорили до 0,3%. За цялата 2025 г. френската икономика е отчела растеж от 0,9%, в съответствие с целите, заложени в бюджета.Финансовият министър Ролан Лескюр заяви, че тези резултати дават основания за умерен оптимизъм и надежда, че икономиката ще постигне поне 1% растеж през 2026 г.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.