Снимка: iStock

Златото продължава с безпрецедентното си поскъпване до нови исторически рекорди и тази сутрин се търгува при нива от около 5 260 долара за унция, а инвеститорите си задават един и същ въпрос - колко още може да поскъпне благородният метал?

Поскъпването на златото над 5 000 долара за тройунция не е новина заради самото число. Числата винаги идват накрая. Истинската новина е в контекста, в който това число се появява, и в начина, по който пазарът реагира на него. Ако трябва да се опише с едно изречение, то би звучало така: златото не се държи като актив, който е „избягал“, а като актив, който тихо и методично е сменил ролята си в портфейлите.

Исторически златото е достигало върхове в моменти на страх, срив или системна криза. 2008 г. дойде с фалитите, 2020 г. – с пандемията и безпрецедентната парична експанзия. Настоящият цикъл е различен. Златото преминава през 5 000 долара в момент, когато щатските индекси са близо до исторически върхове, без масова паника, без разпад на ликвидността и без усещане за „финансов апокалипсис“. Това е ключовият парадокс, който прави движението толкова важно.

Още по-показателно е не самото поскъпване, а реакцията при спадове. При класически балони корекциите плашат. При този пазар на злато корекциите се купуват. Всеки по-рязък спад намира купувачи почти веднага и пазарът се „пренастройва“ на по-висока база. Това е поведение, характерно не за спекулативен поток, а за дългосрочно разпределение на капитал. Златото не се гони, а се добавя. Това е фундаментална разлика.

Скоростта на движението също заслужава внимание. Само за последните няколко години златото е направило ръст, който в миналото се разгръщаше в рамките на десетилетие. Но този ръст не идва с експлозия на волатилността. Напротив – движението е изненадващо „чисто“, без истерични пикове и без сривове, които да заличават месеци натрупване. Това подсказва, че цената не се движи от краткосрочни залози, а от пренареждане на стратегическите тегла в портфейлите.

Тук е мястото да се направи паралел със среброто, което на практика усилва същото послание. Среброто не просто премина 100 долара за унция – то се държи като ускорена версия на златото. Причината не е в някаква „меме“ динамика, а в позицията му между финансов актив и индустриална суровина. Когато капиталът търси защита от обезценяване, а индустрията търси физически метал за енергийни, технологични и инфраструктурни проекти, цената реагира много по-рязко. Именно затова среброто изглежда по-нервно, по-волатилно и по-агресивно – но и то следва същия модел на бързо изкупуване на спадовете.

Реакцията на инвестиционните банки е вторият важен сигнал. Исторически при резки движения нагоре прогнозите изостават, а анализаторите обикновено предупреждават за „прегряване“. Този път виждаме нещо различно – ценовите цели се пренаписват нагоре, често с големи стъпки, и то не защото пазарът е станал „по-оптимистичен“, а защото старите модели просто не улавят новата функция на златото. Когато банки като Deutsche Bank, Goldman Sachs, Morgan Stanley и Societe Generale започнат да говорят за 5 700, 6 000 долара и нагоре, това не е опит да се хване инерцията, а признание, че рамката се е променила.

Причината за тази промяна не е една. Тя е комбинация от хроничен фискален дисбаланс, геополитическа фрагментация и усещане, че монетарната дисциплина вече не е фундамент, а опция. В такъв свят златото не е „страхов актив“, а актив за недоверие. То не се купува, защото ще стане крах, а защото системата става все по-непредсказуема, а традиционните диверсификатори – акции и облигации – започват да се движат в една и съща посока при стрес.

Именно тук златото заема по-голяма стратегическа тежест. Не като застраховка срещу конкретно събитие, а като буфер срещу системен риск. Това обяснява защо дори при рекордни цени няма усещане за „прекалено скъпо“. Цената се приема като отражение на нова реалност, не като временна аномалия.

Ако се погледне дългосрочно, има периоди, в които златото е било силно едновременно с акциите, но те са били по-скоро изключения, обикновено в началото на големи инфлационни цикли. Разликата сега е мащабът. Никога досега златото не е стояло толкова високо при толкова високи оценки на финансовите активи, без пазарът да показва признаци на паника. Това прави сегашния момент уникален.

Най-важният извод обаче не е дали златото ще отиде на 5 400, 5 700 или 6 000 долара. Истинският въпрос е защо пазарът го приема толкова спокойно. Отговорът е, че златото вече не се възприема като спекулативна позиция, а като структурен елемент в управлението на риска. И когато един актив достигне нови върхове без еуфория, това обикновено означава, че той не е близо до края на историята си, а по-скоро в средата на нея.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на злато или други активи на финансовите пазари.