Снимка: iStock

Пазарът в момента третира Meta по начин, който на пръв поглед изглежда парадоксален. От една страна говорим за компания с близо 1.7 трилиона долара пазарна капитализация, доминиращи платформи, стабилен паричен поток и маржове, за които повечето технологични компании могат само да мечтаят. От друга – акциите ѝ изостават от широкия пазар през последните дванадесет месеца, а разговорът около тях често се свежда до едно и също клише: „Зукърбърг харчи твърде много за AI“. Именно в тази пукнатина между възприятието и реалните данни се заражда бичата теза, която все повече анализатори започват да формулират, макар и не без уговорки.

Ключовото е, че Meta не е компания, която тепърва търси как да монетизира аудитория. Тя вече разполага с рекламна машина, която генерира близо 190 милиарда долара приходи на годишна база, при оперативен марж над 40%. Това не е експериментален бизнес, а зряла система, която през последните години премина през фундаментална трансформация – от модел, базиран на директно проследяване на потребителите, към модел, управляван от изкуствен интелект, който предсказва намерения, поведение и търсене. Именно тук се крие основата на тезата за т.нар. „demand machine“, която стои в центъра на бичия сценарий.

Рекламната екосистема на Meta днес не разчита на това да знае кой си, а на това да разбира какво правиш, кога го правиш и какво най-вероятно ще направиш след това. Системи като Andromeda и Lattice анализират пълната последователност на поведението на потребителя, а не отделни сигнали. Резултатът е по-висока ефективност на рекламата, по-добро съвпадение между рекламодател и потребител и по-висока възвръщаемост на рекламния разход. Това е причината приходите да растат с над 26% на годишна база, въпреки че Meta вече е в мащаб, при който подобни темпове обикновено се смятат за трудни за поддържане.

На този фон оценката на компанията изглежда по-скоро трезва, отколкото еуфорична. При цена около 670 долара за акция, Meta се търгува при форуърдно съотношение цена/печалба около 22. Това е ниво, което е по-ниско от собствената ѝ историческа средна стойност и съществено под оценките на компании, които растат по-бавно или имат значително по-несигурен бизнес модел. Съотношението цена/продажби под 9 също не подсказва пазар, който плаща „всяка цена“ за растеж, а по-скоро пазар, който вече е дисконтирал част от риска около бъдещите разходи.

Именно разходите са голямата психологическа бариера. Очакванията са капиталовите разходи на Meta да достигнат около 117 милиарда долара през 2026 г., което е агресивно дори за мащаба на компанията. Това плаши инвеститорите, защото напомня за периода, в който метавселената поглъщаше ресурси без ясна краткосрочна възвръщаемост. Разликата днес е съществена: AI инфраструктурата не е страничен проект, а директно усилва основния приходен двигател – рекламата. Когато една компания харчи за нещо, което подобрява ефективността на продукт, който вече генерира над 100 милиарда долара оперативен паричен поток, разговорът за „безконтролно харчене“ става по-малко убедителен.

Тук е мястото и на Meta Superintelligence Labs, които пазарът все още възприема като абстрактна идея, а не като бъдещ бизнес. Бичата теза обаче е, че именно там се крие следващият слой на монетизация. Ако Meta успее да превърне платформите си в „агентна“ среда за малки бизнеси – автоматизирани инструменти за обслужване на клиенти, маркетинг, логистика и съдържание – тя не просто ще продава реклама, а ще продава директна икономия на труд. Потенциалът тук не е в милиарди, а в десетки и дори стотици милиарди долари пазар, особено при база от над 15 милиона активни рекламодатели.

Финансовите метрики подсказват, че компанията има пространство да поеме този риск. Възвръщаемостта на собствения капитал е над 32%, възвръщаемостта на активите е около 18%, а нетният дълг е управляем спрямо мащаба на паричните потоци. Дори при временен натиск върху свободния паричен поток, Meta остава компания, която генерира над 100 милиарда долара оперативен кеш годишно. Това не е профил на фирма, която залага бъдещето си на един-единствен експеримент.

Важно е и сравнението с конкурентите. Alphabet се търгува при сходни форуърдни оценки, но с по-ниски маржове и по-размита рекламна експозиция. Nvidia е фундаментално различна история – хардуерна компания с цикличен риск, търгувана при по-високи множители, оправдани от експлозивен растеж. Meta стои между тези два полюса: софтуерна компания с мащаб, стабилност и все още значим растеж. Това е рядка комбинация в текущия пазарен цикъл.

Рискът, разбира се, не изчезва. Краткосрочно е напълно възможно акциите да бъдат наказани при отчета заради ръста на разходите. Спад към средата на 500 долара не би бил структурна катастрофа, а по-скоро тест на търпението на инвеститорите. Именно там обаче бичата теза вижда възможност, а не заплаха. Ако AI инвестициите започнат да се превръщат в по-висока ефективност на рекламата, по-добра монетизация на WhatsApp и нови приходни потоци от инструменти за бизнеси и съдържание, днешната оценка ще изглежда като подценяване, а не като балон.

В крайна сметка, въпросът около Meta не е дали харчи много, а дали харчи за правилното нещо. Данните засега подсказват, че компанията инвестира в технология, която директно усилва основния ѝ икономически модел, а не го замества. Пазарът често наказва подобни преходи в краткосрочен план, защото не обича несигурността. Но именно там, където страхът от разходи засенчва разбирането за възвръщаемостта, се раждат най-интересните асиметрии. Ако Meta успее да докаже, че изкуственият интелект не е просто разходен център, а ускорител на вече доминираща рекламна машина, днешният скептицизъм ще изглежда като поредния момент, в който пазарът е гледал цената, но е пропуснал стойността.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.