Снимка: iStock

Има моменти на пазарите, в които най-опасното нещо не е това, което не знаем, а това, което си мислим, че знаем. NVIDIA в момента е точно такъв случай. Почти всички са убедени, че акцията е „скъпа“. И почти никой не си задава въпроса дали изобщо я измерва с правилната мярка. Това не е дребна семантика. Това е разликата между анализ и автоматичен рефлекс.

Когато една компания достигне пазарна стойност над четири и половина трилиона долара, инстинктът на повечето участници е да я поставят в категорията „твърде голяма, за да расте“. Това е логика, която работи в зрели индустрии, но се разпада напълно, когато става дума за инфраструктурен преход. NVIDIA не е поредната технологична история, която продава бъдеще срещу множители. Тя вече продава настояще, при това с мащаб и рентабилност, които исторически се появяват изключително рядко.

Числата, които пазарът вижда като аргумент за скъпотия, всъщност разказват друга история, ако се погледнат в динамика, а не като моментна снимка. При цена около 186 долара, компанията се търгува при trailing P/E в средата на 40-те и forward P/E около 24. В изолация това изглежда високо. Но преди година тези стойности бяха значително по-високи – над 60 за trailing и над 30 за forward. Това означава едно-единствено нещо: печалбите растат по-бързо от цената, въпреки че цената вече е направила исторически ход. Пазарът рядко вижда подобна комбинация при компании с такъв мащаб.

Още по-показателен е PEG коефициентът, който е около 0.7. В класическата финансова логика стойности под 1 означават, че плащаш по-малко за единица растеж, отколкото е „нормално“. Това не е типично за компания, която вече доминира глобален технологичен цикъл. Това е типично за компания, чиито бъдещи печалби все още не са напълно осмислени от пазара като устойчиви, а не временни.

Тук идва ключовият момент, който повечето анализи пропускат. NVIDIA вече не е в режим „експлозивен стартъп растеж“. Приходите за последните дванадесет месеца са около 187 милиарда долара, а нетната печалба надхвърля 99 милиарда. Това не е обещание. Това е факт. Още по-важното е качеството на тези печалби. Брутен марж над 70%, оперативен марж над 60% и нетен марж около 53% не са просто добри числа. Това са нива, които по правило се виждат или при естествени монополи, или при платформи, които са се превърнали в стандарт.

Именно тук се чупи интуитивният аргумент за конкуренцията. Да, има алтернативни чипове. Да, има вътрешни разработки от големите облачни играчи. Но икономическата реалност не се определя само от хардуерни спецификации. Тя се определя от екосистеми. Почти целият свят на напредналия изкуствен интелект е изграден върху CUDA, върху софтуер, върху инструменти, върху мрежови решения като NVLink, които позволяват мащаб, какъвто конкурентите не могат да предложат без фундаментално различна архитектура. Това не е технологично предимство в тесния смисъл. Това е структурно заключване на търсенето.

Когато растежът започне да се забавя от над 70% към около 60%, пазарът го възприема като сигнал за изчерпване. В действителност това е сигнал за преминаване в следваща фаза. Това е моментът, в който компанията започва да оптимизира, да стандартизира и да превръща експлозията в инфраструктура. Исторически именно този преход е най-лошо разчетеният, защото вече няма романтика, но още няма и пълно институционално приемане като „задължителен слой“.

Финансовият баланс на NVIDIA допълнително затваря кръга. Над 60 милиарда долара кеш, минимален дълг и изключително висока ликвидност означават, че компанията не разчита на благосклонността на капиталовите пазари. В среда, в която цената на капитала отново има значение, това е стратегическо предимство, което трудно се вижда в ценовата графика, но се усеща болезнено при първия по-сериозен стрес.

Истинският въпрос около NVIDIA не е дали акцията е евтина или скъпа по класическите дефиниции. Истинският въпрос е дали пазарът вече е приел, че това е инфраструктурен актив, а не циклична технологична история. Ако отговорът е „не напълно“, тогава текущата оценка не изглежда като връх, а като междинна спирка в процес на преоценка на ролята.

Точно затова NVIDIA изглежда „скъпа“ на повърхността и „неудобна“ в дълбочина. Тя не се вписва нито в класическите модели за растеж, нито в тези за стойност. А пазарите винаги подценяват активи, които не се подчиняват на удобни категории. Историята показва, че именно там се раждат най-дългите и най-неразбрани трендове.

Ако има нещо, което прави NVIDIA наистина рискована инвестиция, то не е цената. Това е моментът, в който пазарът окончателно реши, че я разбира. Засега този момент все още не е дошъл.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.