Снимка: iStock

Когато шест имена се появят като „тихи герои“ в началото на годината, най-лесната грешка е да ги прочетем като готова рецепта, а най-полезният прочит е да ги видим като карта на това как различни типове мислене се позиционират за 2026 г. В статия на MarketWatch от 12 януари 2026 г. авторът Майкъл Браш (Michael Brush) събира предпочитанията на трима редактори на утвърдени борсови бюлетини и изрично рамкира мненията като техни, а не като „обективна истина“ на пазара, като се позовава и на дългосрочните им резултати, отчетени от Hulbert Financial Digest, където сравнимата 20-годишна база за S&P 500 е около 11% годишно. Точно този детайл е важен, защото поставя разговора в реалистична рамка: хората, които дават тези идеи, не ги дават от нищото, а от процес, който исторически е бил конкурентен на пазара – но пак в условия на несигурност, без гаранции, и с неизбежната възможност отделна година да бъде „срещу“ тях.

Първият пласт на статията е психологията на цикъла, и тук най-ясно личи линията на Нейт Пайл (Nate Pile), редактор на Nate’s Notes, чиито резултати според Hulbert са около 14.67% годишно за 15 години. Неговата рамка за 2026 г. е наглед парадоксална: признава, че приемането на AI в икономиката е „рано“ като внедряване, но твърди, че пазарът е „късно“ като ценово изпреварване при акциите. Това е ключовото разграничение, което често се губи: технологията може да е в началото на S-кривата, докато оценките вече са изяли голяма част от бъдещето. Пайл свързва риска с комбинаториката на самодоволството – инфлация, тарифи, геополитика, икономически шум – и казва, че доминиращото усещане е „пазарът не изглежда да го интересува, значи няма проблем“, което прави цените уязвими при бърз спад, особено когато очакванията са високи. В този контекст неговият ход да държи над 20% кеш (по негови думи, отчасти след продажби на AI-чип имена като Nvidia) е по-скоро индикатор за режим: не отрича AI, а отрича асиметрията на цената при „късен“ ентусиазъм. И точно тук идва първата от шестте позиции – MannKind (MNKD) – посочена от Пайл като биотехнологична идея, която той свързва с партньорството с United Therapeutics (UTHR) около Tyvaso DPI и потенциал за разширяване на индикации и съвместна разработка на инхалаторен продукт. Важно е да се каже ясно: това е гледната точка на Пайл, представена от Браш, и логиката е „катализатор + платформа“, а не „сигурна печалба“. В 2026 г. биотех секторът традиционно реагира много силно на две макропроменливи – цената на капитала и регулаторната видимост – и именно затова MannKind в този разказ стои като „идейна алтернатива“ на пренаселената AI търговия, но с различен профил на риск: клиничен, регулаторен и комерсиален, при който малки промени в очакванията могат да доведат до големи ценови движения.

Втората позиция на Пайл е SPDR Gold Shares (GLD), която Браш представя като инструмент за експозиция към злато, но тук нюансът е по-интересен от самия тикер. Пайл признава, че е възможна корекция, но описва златото като актив, който според него е в ранна фаза на многогодишен бичи пазар, подпомогнат от покупки на централни банки и от ролята на хедж срещу „хаоса“, който се разгръща глобално. Тук важното е не дали човек е съгласен, а какво казва това за 2026 г.: дори „рационален“ пазарен участник, който предпочита кеш и е предпазлив към AI-оценки, търси структурна застраховка срещу институционален риск и геополитическа фрагментация. GLD в този контекст е „финансов език“ за недоверие в гладката нормалност, а не просто спекулация в метал. И ако добавим макроконтекста от последните дни – 10-годишната доходност около 4.18–4.20% и напрежение около независимостта на Фед – златото се появява като актив, който печели не от растеж, а от премията за риск към системата.

Вторият бюлетинен подход идва от Дъг Герлах (Doug Gerlach) и е по-близък до класическата „качество + паричен поток“ школа. Investor Advisory Service има според Hulbert около 11.27% годишно за 20 години – практически близо до пазара, но с акцент върху устойчиви конкурентни предимства и здрави баланси. Герлах описва 2026 г. като година, в която инвеститорите „са по-скоро предпазливи“, а това според него е конструктивно за пазара в контрариан смисъл: когато позиционирането не е еуфорично, разочарованието не е толкова разрушително. Той изброява като подкрепящи фактори AI-разходите, икономическата устойчивост, сравнително стабилен трудов пазар, потребление, управляем инфлационен натиск и обещание за допълнителни понижения на лихвите. На този фон той посочва две имена: Nvidia (NVDA) и Dynatrace (DT). При Nvidia неговият аргумент, предаден от Браш, е математически и затова е полезен: очаквана петгодишна средногодишна продажбена експанзия около 25% и форвардно P/E около 25, което дава PEG около 1.0 по метриката на Питър Линч – зона, която много инвеститори приемат като „разумна“ за висок растеж. Това не е обещание за доходност; това е рамка за това кога „скъпо“ може да е „оправдано“ от темпа на растеж. В 2026 г. това е централният спор на пазара: дали AI лидерите са надценени или просто са пренастроили границите на нормалното. Герлах стои в лагера „оценката е приемлива при този растеж“, но едновременно с това пазарът остава уязвим към едно конкретно нещо, което и Пайл подчертава от друг ъгъл: ако корпоративните клиенти започнат да режат капекса за AI, защото ROI не се материализира достатъчно бързо, тогава и PEG-логиката се чупи, защото растежът пада, а множителят вече е „заложен“.

Dynatrace (DT) е друг тип AI игра – не чипове, а „дигитална нервна система“. Герлах я описва като платформа, която помага на организации да наблюдават и управляват сложни технологични екосистеми от облаци, приложения, вътрешни мрежи и AI инструменти, с над 4 000 клиенти в над 100 държави, и очакване за около 15% дългосрочен годишен ръст на печалбата според неговата оценка. Това поставя DT в позицията на „вторичен печеливш“ от AI: когато компаниите не просто купуват изчисление, а трябва да управляват сложността и надеждността на системите си, наблюдаемостта и оптимизацията стават бюджетна линия, която оцелява и в по-трудни години. В 2026 г. това е съществено, защото ако цикълът при AI-инфраструктурата премине от еуфория към дисциплина, пазарът често премества премията от „хардуерната мечта“ към „софтуерната необходимост“.

Третата двойка идва от Кели Райт (Kelley Wright) и бюлетина Investment Quality Trends, с около 9.7% годишно за 20 години според Hulbert – по-ниско от S&P 500 в същата рамка, но с различна философия: оценка през дивидентна доходност и повторяеми исторически диапазони на yield като сигнал за подценяване. Райт прави най-„директната“ макротеза в статията: очаква 10%–15% годишна възвръщаемост за S&P 500 през 2026 г., подкрепена от печалби, и посочва сценарий за поне 3.25% ръст на БВП на САЩ, с акцент върху ефекти от данъчни промени и стимули за капиталови разходи. Тук е важно да сме прецизни: това е негово очакване, предадено от Браш, и не е факт. Но то показва как мисли „дивидентният“ лагер: за тях 2026 г. не е година на революция, а година на продължаващ бизнес цикъл, където най-важното е цената, на която купуваш стабилен паричен поток. Затова и двете му идеи са различни от AI центъра: Omnicom (OMC) и Ituran (ITRN). При Omnicom логиката е корпоративна структура и баланс: холдинг с рекламни и PR активи, който може да консолидира чрез придобивания; Райт подчертава именно капацитета за растеж чрез сделки, включително и последни придобивания, като аргумент, че компанията има „финансова сила“ да надгражда. В 2026 г. рекламният бизнес е индикатор за цикъла: при ускоряване на растежа рекламните бюджети се разширяват, при спад се режат бързо. Да се стои в такова име в началото на годината означава или вяра в устойчиво потребление, или в това, че оценката вече компенсира цикличния риск – а Райт по дефиниция мисли през оценката.

Ituran (ITRN) е още по-„нестандартна“ селекция: компания за устройства и услуги за проследяване и възстановяване на откраднати автомобили и управление на автопаркове чрез GPS и радиочестотни технологии, с голяма експозиция към Бразилия и Израел и над 2.5 милиона абонати в над 20 държави, като Браш цитира и ръст на приходите от 11% в последното тримесечие и дивидентна доходност около 4.6%. Това е типичен пример за „незабелязан“ бизнес, който не зависи от AI хайпа, но печели от реални оперативни нужди: сигурност, логистика, флийт-ефективност. В 2026 г., когато инфлацията и разходите по поддръжка на активи остават чувствителни теми, бизнеси, които оптимизират загуби и ефективност, често получават по-стабилни бюджети от „експерименталните“ технологични линии. Рискът тук е друг: география, валута, регулаторни режими и цикличност на автомобилния пазар, но това е цената на диверсификацията извън големите американски мегакепове.

Обединяващата нишка между шестте имена – MNKD, GLD, NVDA, DT, OMC и ITRN – не е „една тема“, а по-скоро едно наблюдение за 2026 г.: пазарът изглежда способен да държи риск едновременно в най-скъпите истории (AI лидери), в инфраструктурно необходимите софтуерни слоеве, в класическите дивидентни/стойностни рамки и в чисти хеджове като златото. Това е характерно за фаза, в която индексите са високо, но участниците не са в единомислие, а в паралелни наративи. И точно затова авторът Майкъл Браш прави важната редакторска услуга да подчертае, че тези бюлетини не „правят пазарни призиви“ с лекота, а че предпочитат диверсификация и предпазливост спрямо единичния риск, което особено личи в контраста между Пайл (над 20% кеш и предпазливост към AI) и Герлах (AI като фундаментален двигател, но с метрики като PEG, за да не се превърне ентусиазмът в религия).

В крайна сметка 2026 г. започва не като година на „една голяма сигурна сделка“, а като година, в която премията ще бъде платена за две качества: способност да се различи растежът от оценката, и готовност да се носи волатилност, когато политическият шум се сблъска с отчетния сезон и с реалната цена на капитала; пазарът може да изглежда самоуверен на рекордни нива, но истинската му устойчивост ще се решава не от заглавията, а от това дали печалбите и паричните потоци ще останат достатъчно силни, за да оправдаят множителите.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.