Снимка: iStock

Ако трябва да дефинираме текущия момент с една дума, тя не е криза, а трансформация на самата концепция за трудова заетост. В свят, където вниманието е най-дефицитната стока, една тиха промяна в заседателните зали на големите корпорации остана почти незабелязана, макар че променя правилата на играта завинаги. Изкуственият интелект се развива с такава скорост, че корпоративните ръководители все още не са напълно сигурни какво той може и какво не, но това вече ги кара да се замислят сериозно, преди да добавят нови хора към екипите си. Динамиката надхвърля обикновения цикъл на съкращения; става въпрос за философска промяна, при която мениджърите трябва да защитават всяка нова „човешка“ позиция с аргументи, доказващи, че машината все още е безсилна пред конкретната задача.

Зад процентите и индексите прозира една тревожна, но логична закономерност, която превръща процеса на наемане в изпитание за необходимост. Кати Ууд от Ark Investment Management директно заявява, че компанията възприема философията на Илон Мъск: „Трябва наистина да представите много добър аргумент, за да вкараме още едно човешко същество в нашата организация“. Този подход се оглежда и в Shopify, където от месеци насам мениджърите са задължени да демонстрират защо не могат да постигнат целите си, използвайки AI, вместо да наемат нов персонал. Джеръми Барнъм, главен финансов директор на JPMorgan Chase, описва „много силно пристрастие“ срещу наемането на повече хора, разчитайки на попътния вятър на продуктивността, който идва от технологиите. Цифрите са само върхът на айсберга, под който се крие масивно пренареждане на активи и човешки ресурс – компаниите не налагат пълна забрана, но „цедката“ става изключително ситна.

Докато глобалният консенсус продължава да гледа към традиционните метрики за безработица, реалността тихо подготвя изненада за най-младите участници на пазара. За начинаещите работници и току-що завършилите колеж, последиците са най-сериозни, като САЩ вече са загубили почти 1,2 милиона работни места до ноември – най-високият брой обявени съкращения за този период от 2020 г. насам. Изкуственият интелект е сред водещите причини за тези редукции, надминавайки дори фалитите като фактор за загуба на работни места. В компании като Brex, мениджърите вече не изискват толкова много служители за обслужване на клиенти, а тези, които биват наети, преминават през ускорено обучение за по-сложни роли, прескачайки традиционните входни нива.

Психологията на тълпата в корпоративните бордове преминава от фаза на отричане към фаза на принудителна адаптация и изчакване. Много ръководители, белязани от масовите съкращения след пандемичния бум на наемане, разглеждат настоящата предпазливост като форма на стратегическа дисциплина. В Envoy например, процесът на наемане е усложнен с изискването за писане на подробни меморандуми, обосноваващи всяка роля, което удължава времето за вземане на решение с три седмици. Това е класически пример за пазарна умора от безконтролен растеж, където компаниите предпочитат да забавят темпото, за да видят как ще се развие технологията, вместо да рискуват с излишен персонал. Както отбелязва Хелън Ръсел от HubSpot, понякога най-добрият отговор е: „Нека задържим и да преоценим това след три месеца“, купувайки си време пред лицето на неизвестното.

Ако върнем лентата назад, ще видим поразителни прилики с всяка индустриална революция, където машината първоначално стряска, а после преформатира труда, но днес скоростта е безпрецедентна. Кейти Джордж от Microsoft признава, че планирането на работната сила става много по-трудно, тъй като е почти невъзможна задача да се предвиди какви роли ще съществуват дори след година. Историческите аналогии никога не са съвършени, но паралелът с предишни технологични шокове е силен – разликата е, че сега „инструментът“ мисли и пише код, което принуждава компании като Duolingo да обмислят наемането на изпълнители (contractors) вместо служители на пълен работен ден.

В крайна сметка, пазарът е механизъм за дисконтиране на бъдещето, и в момента той дисконтира необходимостта от рутинен човешки труд. Иронията е, че докато AI затваря врати за едни, той отваря напълно нови, но изключително специфични ниши. В Box, например, главният изпълнителен директор Арън Леви е натоварил началника на кабинета си със задачата да следи всяка нова AI стартираща компания, защото един пробив може да промени цялата стратегия за седмица. Това потвърждава тезата, че не става въпрос за пълно спиране на наемането, а за драстично повишаване на критериите за това какво означава да си полезен.

В новата реалност, адаптивността ще бъде по-ценна валута от самия капитал или диплома. Точката на пречупване наближава и тя ще отдели стратегическите играчи, които използват паузата в наемането за реална структурна реформа, от тези, които просто чакат бурята да отмине. Бъдещето принадлежи на онези, които могат да разчетат тишината между новините и да разберат, че днешната трудност при наемане не е временна аномалия, а новият стандарт за доказване на човешката стойност в алгоритмичен свят.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.