Снимка: iStock

Решението на Китай да задели близо 9 милиарда долара под формата на начални субсидии за 2026 година не е просто поредната фискална инжекция, а ясен симптом за дълбочината на структурните предизвикателства, пред които е изправена втората най-голяма икономика в света. Този ход, макар и очакван от пазарите, разкрива признанието на Пекин, че органичното възстановяване на потреблението все още е далеч от желаните нива и че икономиката продължава да се нуждае от "изкуствено дишане", за да поддържа своя пулс. Става дума за премерен, но наложителен опит за управление на риска в среда, където доверието на домакинствата е ерозирало под тежестта на имотната криза и дефлационния натиск, който заплашва да се превърне в дългосрочна спирала.

Когато погледнем отвъд заглавията, цифрите разказват история за внимателно балансиране, а не за безразборно харчене. Сумата от 62.5 милиарда юана, осигурена чрез продажбата на ултра-дългосрочни специални държавни облигации, е само първият транш от по-широка стратегия, която цели да стимулира замяната на стари автомобили, смартфони и битова техника с нови. Това се случва паралелно с ключово решение на Министерството на финансите да удължи освобождаването от ДДС за продажба на жилища, притежавани над две години — мярка, която влиза в сила още този петък. И докато тези 300 милиарда юана общи субсидии, планирани за цялата година, звучат внушително като номинал, те трябва да се разглеждат в контекста на една икономика, в която гиганти като China Vanke се борят с дългови проблеми, а споменът за колапса на Evergrande все още хвърля дълга сянка върху сектора. Данните тук не са само статистика за фискалните разходи, а индикатор за спешността, с която властите се опитват да отпушат вторичния пазар на имоти, където цените отбелязаха най-стръмния си спад за последната година през октомври.

В по-широката макроикономическа рамка, тези действия позиционират Китай в деликатен етап от цикъла, където външните ветрове — под формата на търговско напрежение със САЩ и глобално забавяне — принуждават Пекин да се обърне навътре. Глобалната ликвидност може и да се променя, но за Китай вътрешното потребление се превръща в единствения надежден буфер срещу геополитическата несигурност. Централните планиращи органи вече не разчитат на масивни инфраструктурни проекти като основен двигател на растежа, а се опитват да стимулират микро-поведението на отделния потребител. Това е сигнал, че моделът на растеж, базиран на дълг и бетон, окончателно е изчерпан, и сега системата търси ново равновесие чрез насърчаване на оборота на стоки и услуги, макар и с цената на увеличаване на държавния дълг чрез тези специални облигации.

Психологическият ефект върху инвеститорите обаче остава смесен, колебаещ се между умората от постоянните "обещания за подкрепа" и надеждата за стабилизация. Пазарът отдавна спря да реагира с еуфория на подобни новини, тъй като емоционалният заряд се е преместил от очакване за растеж към страх от стагнация. Липсата на директни парични трансфери към домакинствата или по-агресивни стимули, които някои икономисти препоръчват, оставя усещането за предпазливост. Инвеститорите виждат усилията, но усещат и колебанието на властите да натиснат газта докрай, вероятно поради опасения от създаване на нови балони или прекомерно задлъжняване. Тази "хладна" реакция е доказателство за зрялост на пазара, който вече търси не просто ликвидност, а реални доказателства за възвръщане на потребителското доверие.

Историческият паралел тук е неизбежен и той не сочи към експлозивния растеж на Китай от 2008 година, а по-скоро към опитите на Япония през 90-те години да се справи с пукането на своите активи. Подобно на тогава, и днес виждаме държава, която се опитва да управлява плавно приземяване след десетилетия на бурен растеж, използвайки фискални инструменти, за да омекоти удара върху богатството на населението, което е заключено основно в недвижими имоти. Разликата е в скоростта и мащаба, но механизмът на държавна намеса за поддържане на потреблението в условия на дефлационен риск е класически пример за късен етап на дългов цикъл. Това напомня, че икономическите закони действат с неумолима логика, независимо от политическата система.

Истинската новина тук не е в размера на субсидиите или в процента на данъчното облекчение, а в потвърждението, че Китай навлиза в режим на дългосрочна отбрана на икономическия си фронт. Мерките показват, че властите са готови да използват всички налични лостове — от пазара на облигации до данъчния кодекс — за да предотвратят замръзване на икономическата активност, но същевременно отказват да поемат риска на пълна рефлация чрез безконтролно печатане на пари. Това е стратегия на "малките стъпки" в свят, който може би изисква по-големи скокове, но Пекин очевидно залага на стабилността пред скоростта.

В крайна сметка, пазарът ще трябва да прецени дали тези 9 милиарда долара и данъчните облекчения са достатъчни, за да променят психологическата нагласа на китайския потребител, или са просто временно облекчение за хроничен проблем. Инвеститорите ще следят не толкова усвояването на средствата, колкото ефекта им върху цените на имотите и обемите на продажбите през следващите тримесечия. Този ход очертава една 2026 година, в която Китай ще продължи да бъде бойно поле между дефлационната гравитация и политическата воля за растеж. Пазарът няма нужда от перфектни данни — той търси ясна история, а историята днес е, че Пекин купува време, надявайки се доверието да се завърне преди парите да свършат.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.