Снимка: iStock

Контекстът, в който т.нар. „алтернативни инвестиции“ започват да се отварят към масовите инвеститори, е сам по себе си показателен за фазата на цикъла, в която се намират пазарите. Решението, взето чрез изпълнителна заповед на Доналд Тръмп, позволява за първи път на широк кръг участници в пенсионни планове тип 401(k) да получат достъп до инструменти, които дълго време бяха запазена територия на институционалния и ултрабогатия капитал – хедж фондове, частен капитал, рисков капитал и частен кредит. На пръв поглед това изглежда като демократизация на възможности, но в по-дълбок план повдига въпроса дали не става дума за демократизация на разочарования.

Причината темата да изглежда толкова привлекателна именно сега не е случайна. Оценките на американския фондов пазар се намират на нива, които карат редица големи инвестиционни банки да прогнозират значително по-ниска доходност за следващото десетилетие – по-малко от половината от дългосрочната историческа средна. Това естествено подхранва търсенето на „нещо друго“, на алтернатива, която да обещава по-висока доходност и по-ниска зависимост от публичните пазари. В колективното въображение алтернативните активи изпълняват именно тази роля – сложни, елитарни, недостъпни и следователно предполагаемо по-ефективни.

Данните обаче разказват значително по-хладна история. Ако се фокусираме върху хедж фондовете като най-големия и най-добре документиран сегмент на алтернативната индустрия, дългосрочната картина е разочароваща. От началото на 90-те години насам активите под управление на хедж фондовете нараснаха от символични десетки милиарди до около 5 трилиона долара. Това е експлозивен ръст, който би трябвало да предполага устойчиво превъзходство спрямо традиционните пазари. В същото време обаче агрегираното представяне на сектора, измерено чрез широкообхватни индекси, показва годишна доходност, която изостава не само от американския фондов пазар, но дори от класическия балансиран портфейл с 60% акции и 40% облигации.

Сравнението със S&P 500 е особено показателно. За дълъг период публичният пазар на акции, въпреки по-високата си волатилност, осигурява значително по-висока средна доходност. Това подкопава основния аргумент в полза на хедж фондовете – че те компенсират по-ниската доходност с по-добър контрол на риска. Дори когато се направи по-справедливо сравнение с балансиран портфейл, който също цели да управлява риска чрез диверсификация, резултатът остава неблагоприятен за алтернативните стратегии.

Тук защитниците на хедж фондовете обикновено правят следващата логическа стъпка: „средното не е важно, важно е да избереш най-добрите“. На теория това звучи разумно. На практика обаче историята на т.нар. фондове от хедж фондове – структури, създадени именно с цел да подбират най-добрите мениджъри – показва обратното. Въпреки огромните ресурси, аналитични екипи и достъп до информация, тези структури в дългосрочен план се представят дори по-зле от средния хедж фонд. Това е силен индиректен аргумент, че способността за системно идентифициране на бъдещите победители в този сегмент е силно надценена.

Проблемът не е само в подбора, а и в самата структура на алтернативните инвестиции. Високите такси за управление и успех, ограничената ликвидност и сложните договорни условия изяждат значителна част от брутната доходност. Това може да бъде приемливо за институционални инвеститори, които търсят специфични корелационни свойства или хеджиране на определени рискове, но за индивидуалния инвеститор с дълъг хоризонт тези характеристики често работят срещу основната цел – натрупване на реално богатство.

Особено важно е да се разбере и моментът, в който тези активи се „демократизират“. Исторически финансовите иновации рядко се отварят към масовия инвеститор в началото на цикъла, когато потенциалът е най-голям. По-често това се случва в зряла или късна фаза, когато институционалният капитал вече е извлякъл основните ползи, а новите участници осигуряват свеж поток от средства. В този смисъл отварянето на 401(k) плановете към алтернативни активи може да се тълкува не като жест на щедрост, а като симптом на търсене на ново търсене в среда на по-ниски очаквани доходности.

Психологическият елемент също не бива да се подценява. Алтернативните инвестиции носят аура на сложност и изключителност, която често се бърка с превъзходство. Те обещават бягство от „скучните“ индекси и от усещането, че пазарът е прекалено ефективен, за да позволи наднормена доходност. Но именно тази ефективност на публичните пазари е причината те да бъдат толкова трудни за системно надминаване, а не недостатък, който лесно може да бъде заобиколен чрез по-сложни инструменти.

В по-широк макроикономически контекст интересът към алтернативни активи отразява и несигурността около бъдещата доходност на класическите портфейли. Ако следващото десетилетие наистина донесе по-ниски реални доходности за акциите, това ще бъде предизвикателство за всички инвеститори, а не само за тези, които остават в публичните пазари. Алтернативните активи не са магическо решение на този проблем, а по-скоро различен начин на разпределение на същите фундаментални рискове.

Историята тук не е дали хедж фондовете, частният капитал или частният кредит са „лоши“ сами по себе си. Те имат място в определени портфейли и при определени цели. Историята е, че надеждата за системно превъзходство над прост, дисциплиниран и нискоразходен подход рядко се оправдава, особено когато този подход се предлага на масовия инвеститор под формата на нова възможност точно в момент на повишена несигурност. Когато елитарните инструменти стават масови, те често вече не носят елитарна доходност.

В крайна сметка отварянето на алтернативните инвестиции към широката публика е по-скоро огледало на текущия пазарен климат, отколкото решение на неговите предизвикателства. То показва свят, в който очакванията за бъдещ растеж са по-ниски, конкуренцията за доходност е по-ожесточена и границата между „сложно“ и „по-добро“ става все по-размита. Истинската стойност в такъв момент не е в търсенето на екзотични инструменти, а в разбирането на риска, разходите и ограниченията, които всяка инвестиционна структура носи със себе си.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.