Снимка: iStock

В геополитическия шахмат на Източна Азия, където всеки ход се измерва в милиметри влияние и милиарди долари, Съединените щати току-що направиха един от най-агресивните си ходове за последното десетилетие. Одобрението на оръжеен пакет за Тайван на стойност до 11.15 милиарда долара не е просто поредната транзакция; това е стратегическо превъоръжаване, което цели да превърне самоуправляващия се остров в непревземаема крепост. Сделката, която включва емблематичните ракетни системи HIMARS (на стойност 4.05 млрд. долара), артилерийски гаубици и за първи път тактически софтуер за управление на бойното поле, е ясен сигнал, че въпреки реториката на Доналд Тръмп за "плащане за защита", Вашингтон остава ангажиран с отбраната на Тайван на ниво, което надвишава дори ангажиментите на администрацията на Байдън.

Мащабът на този трансфер има директни макроикономически и политически последствия. Той идва в изключително деликатен момент – по-малко от два месеца след като Тръмп и китайският лидер Си Дзинпин договориха едногодишно търговско примирие. Фактът, че САЩ са готови да рискуват този крехък икономически мир, за да подсилят военния капацитет на Тайпе, показва, че "сигурността на пролива" е приоритет, който надделява над търговските отстъпки. Реакцията на Пекин беше мигновена и остра, като говорителят Гуо Дзиакун заплаши с "ефективни и силни мерки". Но анализаторите, като Дилън Ло от университета Нанянг, смятат, че Китай едва ли ще дерайлира цялото търговско споразумение заради това. Оръжейните продажби са "регулярна характеристика" на отношенията, макар този път сумата и технологията да са безпрецедентни.

Психологията на пазара в Тайван и региона е смес от облекчение и тревога. От една страна, сделката валидира Тайпе като "надежден партньор за сигурност", който е готов да инвестира в собствената си отбрана – ключово изискване на Тръмп. От друга, тя повишава температурата в пролива. Системите HIMARS с обсег до 300 км (185 мили) дават на тайванската армия способността да поразява цели дълбоко в китайския бряг, променяйки доктрината от чисто отбранителна към такава с елемент на възпиращ удар. Това създава нова "червена линия" за Народноосвободителната армия (PLA), която вече тренира блокади и прецизни удари срещу острова.

Историческият контекст е важен: първият мандат на Тръмп донесе продажби за 18 милиарда долара, докато Байдън одобри едва 8.7 милиарда. Това затвърждава тезата, че републиканската администрация, въпреки изолационистката си реторика, е по-склонна да продава "тежко желязо" на съюзниците. Паралелът с Украйна е очевидец – ефективността на HIMARS срещу Русия превърна тази система в задължителен елемент за всяка армия, изправена пред по-голям съсед. Тайван купува не просто оръжие, а доказана на бойното поле способност за асиметрична война.

Основната теза на този ход е, че САЩ се опитват да постигнат баланс чрез сила: да въоръжат Тайван до зъби, за да направят цената на една китайска инвазия непоносимо висока, докато същевременно поддържат икономически диалог с Пекин. Това е стратегия на "таралежа" – островът трябва да стане толкова бодлив, че да не може да бъде преглътнат.

В крайна сметка, пазарът и геополитическите стратези ще трябва да следят не думите на Пекин, а действията им в следващите седмици. Историята днес е, че 11 милиарда долара току-що купиха на Тайван не само ракети, а и време, но и поставиха часовника на конфликта в нов, по-опасен ритъм.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.